1 З атова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога.

Therefore we ought to give the more earnest heed to the things that were heard, lest haply we drift away from them.

2 З ащото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

For if the word spoken through angels proved stedfast, and every transgression and disobedience received a just recompense of reward;

3 т о как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;>

how shall we escape, if we neglect so great a salvation? which having at the first been spoken through the Lord, was confirmed unto us by them that heard;

4 к ато му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

God also bearing witness with them, both by signs and wonders, and by manifold powers, and by gifts of the Holy Spirit, according to his own will.

5 З ащото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

For not unto angels did he subject the world to come, whereof we speak.

6 н о някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

But one hath somewhere testified, saying, What is man, that thou art mindful of him? Or the son of man, that thou visitest him?

7 Т и си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

Thou madest him a little lower than the angels; Thou crownedst him with glory and honor, And didst set him over the works of thy hands:

8 В сичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

Thou didst put all things in subjection under his feet. For in that he subjected all things unto him, he left nothing that is not subject to him. But now we see not yet all things subjected to him.

9 Н о виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

But we behold him who hath been made a little lower than the angels, even Jesus, because of the suffering of death crowned with glory and honor, that by the grace of God he should taste of death for every man.

10 З ащото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

For it became him, for whom are all things, and through whom are all things, in bringing many sons unto glory, to make the author of their salvation perfect through sufferings.

11 П онеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

For both he that sanctifieth and they that are sanctified are all of one: for which cause he is not ashamed to call them brethren,

12 к азвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

saying, I will declare thy name unto my brethren, In the midst of the congregation will I sing thy praise.

13 и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".

And again, I will put my trust in him. And again, Behold, I and the children whom God hath given me.

14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно <на тях>, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

Since then the children are sharers in flesh and blood, he also himself in like manner partook of the same; that through death he might bring to nought him that had the power of death, that is, the devil;

15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

and might deliver all them who through fear of death were all their lifetime subject to bondage.

16 ( Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

For verily not to angels doth he give help, but he giveth help to the seed of Abraham.

17 З атова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

Wherefore it behooved him in all things to be made like unto his brethren, that he might become a merciful and faithful high priest in things pertaining to God, to make propitiation for the sins of the people.

18 П онеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

For in that he himself hath suffered being tempted, he is able to succor them that are tempted.