1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

And Abraham was old, and well stricken in age. And Jehovah had blessed Abraham in all things.

2 р ече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

And Abraham said unto his servant, the elder of his house, that ruled over all that he had, Put, I pray thee, thy hand under my thigh.

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

And I will make thee swear by Jehovah, the God of heaven and the God of the earth, that thou wilt not take a wife for my son of the daughters of the Canaanites, among whom I dwell.

4 н о да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака.

But thou shalt go unto my country, and to my kindred, and take a wife for my son Isaac.

5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

And the servant said unto him, Peradventure the woman will not be willing to follow me unto this land. Must I needs bring thy son again unto the land from whence thou camest?

6 Н о Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

And Abraham said unto him, Beware thou that thou bring not my son thither again.

7 Г оспод, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

Jehovah, the God of heaven, who took me from my father's house, and from the land of my nativity, and who spake unto me, and who sware unto me, saying, Unto thy seed will I give this land. He will send his angel before thee, and thou shalt take a wife for my son from thence.

8 Н о ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

And if the woman be not willing to follow thee, then thou shalt be clear from this my oath. Only thou shalt not bring my son thither again.

9 Т огава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

And the servant put his hand under the thigh of Abraham his master, and sware to him concerning this matter.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

And the servant took ten camels, of the camels of his master, and departed, having all goodly things of his master's in his hand. And he arose, and went to Mesopotamia, unto the city of Nahor.

11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

And he made the camels to kneel down without the city by the well of water at the time of evening, the time that women go out to draw water.

12 Т огава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

And he said, O Jehovah, the God of my master Abraham, send me, I pray thee, good speed this day, and show kindness unto my master Abraham.

13 Е то, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

Behold, I am standing by the fountain of water. And the daughters of the men of the city are coming out to draw water.

14 Н ека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

And let it come to pass, that the damsel to whom I shall say, Let down thy pitcher, I pray thee, that I may drink. And she shall say, Drink, and I will give thy camels drink also. Let the same be she that thou hast appointed for thy servant Isaac. And thereby shall I know that thou hast showed kindness unto my master.

15 Д окато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

And it came to pass, before he had done speaking, that, behold, Rebekah came out, who was born to Bethuel the son of Milcah, the wife of Nahor, Abraham's brother, with her pitcher upon her shoulder.

16 М омата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

And the damsel was very fair to look upon, a virgin, neither had any man known her. And she went down to the fountain, and filled her pitcher, and came up.

17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

And the servant ran to meet her, and said, Give me to drink, I pray thee, a little water from thy pitcher.

18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

And she said, Drink, my lord. And she hasted, and let down her pitcher upon her hand, and gave him drink.

19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

And when she had done giving him drink, she said, I will draw for thy camels also, until they have done drinking.

20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

And she hasted, and emptied her pitcher into the trough, and ran again unto the well to draw, and drew for all his camels.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

And the man looked stedfastly on her, holding his peace, to know whether Jehovah had made his journey prosperous or not.

22 К ато напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

And it came to pass, as the camels had done drinking, that the man took a golden ring of half a shekel weight, and two bracelets for her hands of ten shekels weight of gold,

23 Ч ия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

and said, Whose daughter art thou? Tell me, I pray thee. Is there room in thy father's house for us to lodge in?

24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

And she said unto him, I am the daughter of Bethuel the son of Milcah, whom she bare unto Nahor.

25 Р ече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

She said moreover unto him, We have both straw and provender enough, and room to lodge in.

26 Т огава човекът се наведе та се поклони на Господа.

And the man bowed his head, and worshipped Jehovah.

27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

And he said, Blessed be Jehovah, the God of my master Abraham, who hath not forsaken his lovingkindness and his truth toward my master. As for me, Jehovah hath led me in the way to the house of my master's brethren.

28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

And the damsel ran, and told her mother's house according to these words.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

And Rebekah had a brother, and his name was Laban: and Laban ran out unto the man, unto the fountain.

30 З ащото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

And it came to pass, when he saw the ring, and the bracelets upon his sister's hands, and when he heard the words of Rebekah his sister, saying, Thus spake the man unto me. That he came unto the man. And, behold, he was standing by the camels at the fountain.

31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

And he said, Come in, thou blessed of Jehovah. Wherefore standest thou without? For I have prepared the house, and room for the camels.

32 И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

And the man came into the house, and he ungirded the camels. And he gave straw and provender for the camels, and water to wash his feet and the feet of the men that were with him.

33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай.

And there was set food before him to eat. But he said, I will not eat, until I have told mine errand. And he said, Speak on.

34 Т огава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

And he said, I am Abraham's servant.

35 Г оспод е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

And Jehovah hath blessed my master greatly. And he is become great. And he hath given him flocks and herds, and silver and gold, and men-servants and maid-servants, and camels and asses.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

And Sarah my master's wife bare a son to my master when she was old. And unto him hath he given all that he hath.

37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

And my master made me swear, saying, Thou shalt not take a wife for my son of the daughters of the Canaanites, in whose land I dwell.

38 Н о да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми.

But thou shalt go unto my father's house, and to my kindred, and take a wife for my son.

39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

And I said unto my master, Peradventure the woman will not follow me.

40 Н о той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

And he said unto me, Jehovah, before whom I walk, will send his angel with thee, and prosper thy way. And thou shalt take a wife for my son of my kindred, and of my father's house.

41 & lt;Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

Then shalt thou be clear from my oath, when thou comest to my kindred. And if they give her not to thee, thou shalt be clear from my oath.

42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

And I came this day unto the fountain, and said, O Jehovah, the God of my master Abraham, if now thou do prosper my way which I go.

43 е то, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

Behold, I am standing by the fountain of water. And let it come to pass, that the maiden that cometh forth to draw, to whom I shall say, Give me, I pray thee, a little water from thy pitcher to drink.

44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

And she shall say to me, Both drink thou, and I will also draw for thy camels. Let the same be the woman whom Jehovah hath appointed for my master's son.

45 Д окато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

And before I had done speaking in my heart, behold, Rebekah came forth with her pitcher on her shoulder. And she went down unto the fountain, and drew. And I said unto her, Let me drink, I pray thee.

46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

And she made haste, and let down her pitcher from her shoulder, and said, Drink, and I will give thy camels drink also. So I drank, and she made the camels drink also.

47 Т огава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

And I asked her, and said, Whose daughter art thou? And she said, The daughter of Bethuel, Nahor's son, whom Milcah bare unto him. And I put the ring upon her nose, and the bracelets upon her hands.

48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

And I bowed my head, and worshipped Jehovah, and blessed Jehovah, the God of my master Abraham, who had led me in the right way to take my master's brother's daughter for his son.

49 С ега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

And now if ye will deal kindly and truly with my master, tell me. And if not, tell me. That I may turn to the right hand, or to the left.

50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

Then Laban and Bethuel answered and said, The thing proceedeth from Jehovah. We cannot speak unto thee bad or good.

51 Е то Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

Behold, Rebekah is before thee, take her, and go, and let her be thy master's son's wife, as Jehovah hath spoken.

52 К ато чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

And it came to pass, that, when Abraham's servant heard their words, he bowed himself down to the earth unto Jehovah.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

And the servant brought forth jewels of silver, and jewels of gold, and raiment, and gave them to Rebekah. He gave also to her brother and to her mother precious things.

54 П одир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.

And they did eat and drink, he and the men that were with him, and tarried all night. And they rose up in the morning, and he said, Send me away unto my master.

55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

And her brother and her mother said, Let the damsel abide with us a few days, at the least ten. After that she shall go.

56 Н о той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

And he said unto them, Hinder me not, seeing Jehovah hath prospered my way. Send me away that I may go to my master.

57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

And they said, We will call the damsel, and inquire at her mouth.

58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

And they called Rebekah, and said unto her, Wilt thou go with this man? And she said, I will go.

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

And they sent away Rebekah their sister, and her nurse, and Abraham's servant, and his men.

60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

And they blessed Rebekah, and said unto her, Our sister, be thou the mother of thousands of ten thousands, and let thy seed possess the gate of those that hate them.

61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

And Rebekah arose, and her damsels, and they rode upon the camels, and followed the man. And the servant took Rebekah, and went his way.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

And Isaac came from the way of Beer-lahai-roi. For he dwelt in the land of the South.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

And Isaac went out to meditate in the field at the eventide. And he lifted up his eyes, and saw, and, behold, there were camels coming.

64 С ъщо и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

And Rebekah lifted up her eyes, and when she saw Isaac, she alighted from the camel.

65 З ащото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

And she said unto the servant, What man is this that walketh in the field to meet us? And the servant said, It is my master. And she took her veil, and covered herself.

66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

And the servant told Isaac all the things that he had done.

67 Т огава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.

And Isaac brought her into his mother Sarah's tent, and took Rebekah, and she became his wife. And he loved her. And Isaac was comforted after his mother's death.