1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

My spirit is consumed, my days are extinct, The grave is ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Surely there are mockers with me, And mine eye dwelleth upon their provocation.

3 Д ай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

Give now a pledge, be surety for me with thyself; Who is there that will strike hands with me?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

For thou hast hid their heart from understanding: Therefore shalt thou not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

He that denounceth his friends for a prey, Even the eyes of his children shall fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

But he hath made me a byword of the people; And they spit in my face.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

Mine eye also is dim by reason of sorrow, And all my members are as a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men shall be astonished at this, And the innocent shall stir up himself against the godless.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Yet shall the righteous hold on his way, And he that hath clean hands shall wax stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

But as for you all, come on now again; And I shall not find a wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days are past, my purposes are broken off, Even the thoughts of my heart.

12 Н ощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They change the night into day: The light, say they, is near unto the darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I look for Sheol as my house; If I have spread my couch in the darkness;

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

If I have said to corruption, Thou art my father; To the worm, Thou art my mother, and my sister;

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Where then is my hope? And as for my hope, who shall see it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

It shall go down to the bars of Sheol, When once there is rest in the dust.