1 А з съм роза Саронова И долински крем.

I am a rose of Sharon, A lily of the valleys.

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

As a lily among thorns, So is my love among the daughters.

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

As the apple-tree among the trees of the wood, So is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, And his fruit was sweet to my taste.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

He brought me to the banqueting-house, And his banner over me was love.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Stay ye me with raisins, refresh me with apples; For I am sick from love.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

His left hand is under my head, And his right hand doth embrace me.

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

I adjure you, O daughters of Jerusalem, By the roes, or by the hinds of the field, That ye stir not up, nor awake my love, Until he please.

8 Г ласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

The voice of my beloved! behold, he cometh, Leaping upon the mountains, Skipping upon the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

My beloved is like a roe or a young hart: Behold, he standeth behind our wall; He looketh in at the windows; He glanceth through the lattice.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

11 З ащото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

For, lo, the winter is past; The rain is over and gone;

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

The flowers appear on the earth; The time of the singing of birds is come, And the voice of the turtle-dove is heard in our land;

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

The fig-tree ripeneth her green figs, And the vines are in blossom; They give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

O my dove, that art in the clefts of the rock, In the covert of the steep place, Let me see thy countenance, Let me hear thy voice; For sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Take us the foxes, the little foxes, That spoil the vineyards; For our vineyards are in blossom.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

My beloved is mine, and I am his: He feedeth his flock among the lilies.

17 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Until the day be cool, and the shadows flee away, Turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart Upon the mountains of Bether.