1 ( По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

Unto thee do I lift up mine eyes, O thou that sittest in the heavens.

2 Е то, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

Behold, as the eyes of servants look unto the hand of their master, As the eyes of a maid unto the hand of her mistress; So our eyes look unto Jehovah our God, Until he have mercy upon us.

3 С мили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

Have mercy upon us, O Jehovah, have mercy upon us; For we are exceedingly filled with contempt.

4 П ресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

Our soul is exceedingly filled With the scoffing of those that are at ease, And with the contempt of the proud.