1 З атуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

Therefore seeing we have this ministry, even as we obtained mercy, we faint not:

2 н о се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

but we have renounced the hidden things of shame, not walking in craftiness, nor handling the word of God deceitfully; but by the manifestation of the truth commending ourselves to every man's conscience in the sight of God.

3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

And even if our gospel is veiled, it is veiled in them that perish:

4 з а тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

in whom the god of this world hath blinded the minds of the unbelieving, that the light of the gospel of the glory of Christ, who is the image of God, should not dawn upon them.

5 ( Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

For we preach not ourselves, but Christ Jesus as Lord, and ourselves as your servants for Jesus' sake.

6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

Seeing it is God, that said, Light shall shine out of darkness, who shined in our hearts, to give the light of the knowledge of the glory of God in the face of Jesus Christ.

7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

But we have this treasure in earthen vessels, that the exceeding greatness of the power may be of God, and not from ourselves;

8 У гнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

we are pressed on every side, yet not straitened; perplexed, yet not unto despair;

9 г онени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

pursued, yet not forsaken; smitten down, yet not destroyed;

10 В сякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

always bearing about in the body the dying of Jesus, that the life also of Jesus may be manifested in our body.

11 З ащото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

For we who live are always delivered unto death for Jesus' sake, that the life also of Jesus may be manifested in our mortal flesh.

12 Т ака щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

So then death worketh in us, but life in you.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

But having the same spirit of faith, according to that which is written, I believed, and therefore did I speak; we also believe, and therefore also we speak;

14 п онеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

knowing that he that raised up the Lord Jesus shall raise up us also with Jesus, and shall present us with you.

15 З ащото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

For all things are for your sakes, that the grace, being multiplied through the many, may cause the thanksgiving to abound unto the glory of God.

16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Wherefore we faint not; but though our outward man is decaying, yet our inward man is renewed day by day.

17 З ащото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

For our light affliction, which is for the moment, worketh for us more and more exceedingly an eternal weight of glory;

18 к оито не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

while we look not at the things which are seen, but at the things which are not seen: for the things which are seen are temporal; but the things which are not seen are eternal.