1 З атуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

¶ Por lo cual teniendo nosotros este ministerio según la misericordia que hemos alcanzado, no faltamos;

2 н о се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

antes quitamos de nosotros todo escondrijo de vergüenza, no andando con astucia, ni adulterando la palabra de Dios, sino en manifestación de la verdad, encomendándonos a nosotros mismos a toda conciencia humana delante de Dios.

3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

Que si nuestro Evangelio está encubierto, a los que se pierden está encubierto;

4 з а тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

en los cuales el dios de este siglo cegó el entendimiento de los incrédulos, para que no les resplandezca la lumbre del Evangelio de la gloria del Cristo, el cual es la imagen de Dios.

5 ( Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Porque no nos predicamos a nosotros mismos, sino a Cristo Jesús, el Señor; y nosotros, vuestros siervos por Jesús.

6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

Porque el Dios, que mandó que de las tinieblas resplandeciera la luz, es el que resplandeció en nuestros corazones, para iluminación del conocimiento de la claridad de Dios en la faz del Cristo Jesús.

7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Pero tenemos este tesoro en vasos de barro, para que la alteza sea de la virtud de Dios, y no de nosotros.

8 У гнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

¶ En todo somos atribulados, mas no angustiados; dudamos (de nuestra vida), mas no desesperamos;

9 г онени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

padecemos persecución, mas no somos desamparados en ella; somos abatidos, mas no perecemos;

10 В сякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

llevando siempre por todas partes la mortificación del Señor Jesús en nuestro cuerpo, para que también la vida de Jesús sea manifestada en nuestros cuerpos.

11 З ащото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

Porque nosotros que vivimos, siempre somos entregados a muerte por Jesús, para que también la vida de Jesús sea manifestada en nuestra carne mortal.

12 Т ака щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

De manera que la muerte obra en nosotros, y en vosotros la vida.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

Mas porque tenemos el mismo Espíritu de fe, conforme a lo que está escrito: Creí, por lo cual también hablé, nosotros también creemos, por lo cual también hablamos,

14 п онеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

estando ciertos que el que levantó al Señor Jesús, a nosotros también nos levantará por Jesús, y nos pondrá con vosotros.

15 З ащото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

Porque todas estas cosas padecemos por vosotros, para que abundando la gracia por muchos, en la acción de gracias abunde también la gloria de Dios.

16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Por tanto, no faltamos; antes aunque este nuestro hombre exterior se va desgastando, el interior sin embargo se renueva de día en día.

17 З ащото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

Porque nuestra tribulación, que al presente es momentáneo y leve, nos obra en sobremanera un alto y eterno peso de gloria;

18 к оито не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

no mirando nosotros a lo que se ve, sino a lo que no se ve; porque lo que se ve, temporal es; mas lo que no se ve, eterno.