1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

¶ Pasadas estas cosas, se fue Jesús al otro lado del mar de Galilea, que es de Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

Y le seguía grande multitud, porque veían sus señales que hacía en los enfermos.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

Subió pues Jesús a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Y estaba cerca la Pascua, la Fiesta de los judíos.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Cuando alzó Jesús los ojos, y vio que había venido a él grande multitud, dice a Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Mas esto decía para probarle; porque él sabía lo que había de hacer.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Le respondió Felipe: Doscientos denarios de pan no les bastarán, para que cada uno de ellos tome un poco.

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Le dice uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro:

9 Т ук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

Un muchacho está aquí que tiene cinco panes de cebada y dos peces pequeños; ¿mas qué es esto entre tantos?

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Entonces Jesús dijo: Haced recostar los hombres. Y había mucha hierba en aquel lugar; y se recostaron como número de cinco mil varones.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, repartió a los discípulos, y los discípulos a los que estaban recostados; asimismo de los peces, cuanto querían.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

Y cuando fueron saciados, dijo a sus discípulos: Recoged los pedazos que han quedado, para que no se pierda nada.

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Recogieron pues, y llenaron doce cestas de pedazos de los cinco panes de cebada, que sobraron a los que habían comido.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

Aquellos hombres entonces, como vieron la señal que Jesús había hecho, decían: Este verdaderamente es el profeta que había de venir al mundo.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

¶ Y sabiendo Jesús que habían de venir para arrebatarle, y hacerle rey, volvió a retirarse al monte, él solo.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

Y como se hizo tarde, descendieron sus discípulos al mar;

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

y entrando en un navío, iban cruzando el mar hacia Capernaum. Y era ya oscuro, y Jesús no había venido a ellos.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

Y el mar comenzó a levantarse con un gran viento.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

Cuando hubieron navegado como veinticinco o treinta estadios, ven a Jesús que andaba sobre el mar, y se acercaba al navío; y tuvieron miedo.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

Pero él les dijo: YO SOY; no tengáis miedo.

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Y ellos le recibieron de buena gana en el navío; y luego el navío llegó a la tierra donde iban.

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

¶ El día siguiente, la multitud que estaba al otro lado del mar, como vio que no había allí otra navecilla sino una, en la cual habían entrado sus discípulos, y que Jesús no había entrado con sus discípulos en el navío, sino que sus discípulos se habían ido solos;

23 ( обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

y que otras navecillas habían arribado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber el Señor dado gracias;

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

cuando vio pues la multitud que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron ellos en las navecillas, y vinieron a Capernaum buscando a Jesús.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

Y hallándole al otro lado del mar, le dijeron: Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Les respondió Jesús, y dijo: De cierto, de cierto os digo, que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os saciasteis.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Trabajad no por la comida que perece, sino por la comida que a vida eterna permanece, la cual el Hijo del hombre os dará; porque a éste señaló el Padre, que es Dios.

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

¶ Y le dijeron: ¿Qué haremos para que obremos las obras de Dios?

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Respondió Jesús, y les dijo: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él envió.

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

Le dijeron entonces: ¿Qué señal pues haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obras?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

Nuestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dio a comer.

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: No os dio Moisés pan del cielo; mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.

33 З ащото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

Porque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

Y le dijeron: Señor, danos siempre este pan.

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Y Jesús les dijo: YO SOY el pan de vida; el que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Mas ya os he dicho, que aunque me habéis visto, no creéis.

37 В сичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

Todo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no le echo fuera.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Porque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

Y esta es la voluntad del que me envió, del Padre: Que de todo lo que me diere, no pierda de ello, sino que lo resucite en el día postrero.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Murmuraban entonces de él los Judíos, porque había dicho: YO SOY el pan que descendí del cielo.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Y Jesús respondió, y les dijo: No murmuréis entre vosotros.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Ninguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Escrito está en los profetas: Y serán todos enseñados de Dios. Así que, todo aquel que oyó del Padre, y aprendió, viene a mí.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

No que alguno haya visto al Padre, sino aquel que vino de Dios, éste ha visto al Padre.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

De cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

48 А з съм хлябът на живота.

YO SOY el pan de vida.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

Vuestros padres comieron el maná en el desierto, y son muertos.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

Este es el pan que desciende del cielo, para que el que de él comiere, no muera.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

YO SOY el pan vivo que he descendido del cielo; si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Entonces los judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos su carne a comer?

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no comiereis la carne del Hijo del hombre, y bebiereis su sangre, no tendréis vida en vosotros.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

El que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

55 З ащото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

Porque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

El que come mi carne y bebe mi sangre, en mí permanece, y yo en él.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Como me envió el Padre Viviente, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

Este es el pan que descendió del cielo; no como vuestros padres comieron el maná, y son muertos; el que come de este pan, vivirá eternamente.

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Estas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

¶ Y muchos de sus discípulos oyéndolo, dijeron: Dura es esta palabra; ¿quién la puede oír?

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

Y sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: ¿Esto os escandaliza?

62 Т огава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

¿Pues qué será, si viereis al Hijo del hombre que sube donde estaba primero?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

El Espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que yo os he hablado, son Espíritu y son vida.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

Mas hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús desde el principio sabía quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

Y decía: Por eso os he dicho que ninguno puede venir a mí, si no le fuere dado de mi Padre.

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

Después de esto, muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Dijo entonces Jesús a los doce: ¿Queréis vosotros iros también?

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

Y le respondió Simón Pedro: Señor, ¿A quién iremos? Tú tienes las palabras de vida eterna.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

Y nosotros creemos y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios Viviente.

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Jesús les respondió: ¿No he escogido yo a vosotros doce, y uno de vosotros es diablo?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Y hablaba de Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era el que le había de entregar, el cual era uno de los doce.