1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

After these things Jesus went away beyond the sea of Galilee (of Tiberias),

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

and there was following him a great multitude, because they were seeing his signs that he was doing on the ailing;

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

and Jesus went up to the mount, and he was there sitting with his disciples,

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

and the passover was nigh, the feast of the Jews.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Jesus then having lifted up eyes and having seen that a great multitude doth come to him, saith unto Philip, `Whence shall we buy loaves, that these may eat?' --

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

and this he said, trying him, for he himself had known what he was about to do.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Philip answered him, `Two hundred denaries' worth of loaves are not sufficient to them, that each of them may receive some little;'

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

one of his disciples -- Andrew, the brother of Simon Peter -- saith to him,

9 Т ук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

`There is one little lad here who hath five barley loaves, and two fishes, but these -- what are they to so many?'

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

And Jesus said, `Make the men to sit down;' and there was much grass in the place, the men then sat down, in number, as it were, five thousand,

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

and Jesus took the loaves, and having given thanks he distributed to the disciples, and the disciples to those reclining, in like manner, also of the little fishes as much as they wished.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

And when they were filled, he saith to his disciples, `Gather together the broken pieces that are over, that nothing may be lost;'

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

they gathered together, therefore, and filled twelve hand-baskets with broken pieces, from the five barley loaves that were over to those having eaten.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

The men, then, having seen the sign that Jesus did, said -- `This is truly the Prophet, who is coming to the world;'

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Jesus, therefore, having known that they are about to come, and to take him by force that they may make him king, retired again to the mountain himself alone.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

And when evening came, his disciples went down to the sea,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

and having entered into the boat, they were going over the sea to Capernaum, and darkness had already come, and Jesus had not come unto them,

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

the sea also -- a great wind blowing -- was being raised,

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

having pushed onwards, therefore, about twenty-five or thirty furlongs, they behold Jesus walking on the sea, and coming nigh to the boat, and they were afraid;

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

and he saith to them, `I am, be not afraid;'

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

they were willing then to receive him into the boat, and immediately the boat came unto the land to which they were going.

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

On the morrow, the multitude that was standing on the other side of the sea, having seen that there was no other little boat there except one -- that into which his disciples entered -- and that Jesus went not in with his disciples into the little boat, but his disciples went away alone,

23 ( обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

(and other little boats came from Tiberias, nigh the place where they did eat the bread, the Lord having given thanks),

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

when therefore the multitude saw that Jesus is not there, nor his disciples, they also themselves did enter into the boats, and came to Capernaum seeking Jesus;

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

and having found him on the other side of the sea, they said to him, `Rabbi, when hast thou come hither?'

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesus answered them and said, `Verily, verily, I say to you, Ye seek me, not because ye saw signs, but because ye did eat of the loaves, and were satisfied;

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

work not for the food that is perishing, but for the food that is remaining to life age-during, which the Son of Man will give to you, for him did the Father seal -- God.'

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

They said therefore unto him, `What may we do that we may work the works of God?'

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesus answered and said to them, `This is the work of God, that ye may believe in him whom He did send.'

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

They said therefore to him, `What sign, then, dost thou, that we may see and may believe thee? what dost thou work?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

our fathers the manna did eat in the wilderness, according as it is having been written, Bread out of the heaven He gave them to eat.'

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Jesus, therefore, said to them, `Verily, verily, I say to you, Moses did not give you the bread out of the heaven; but my Father doth give you the true bread out of the heaven;

33 З ащото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

for the bread of God is that which is coming down out of the heaven, and giving life to the world.'

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

They said, therefore, unto him, `Sir, always give us this bread.'

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

And Jesus said to them, `I am the bread of the life; he who is coming unto me may not hunger, and he who is believing in me may not thirst -- at any time;

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

but I said to you, that ye also have seen me, and ye believe not;

37 В сичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

all that the Father doth give to me will come unto me; and him who is coming unto me, I may in no wise cast without,

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

because I have come down out of the heaven, not that I may do my will, but the will of Him who sent me.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

`And this is the will of the Father who sent me, that all that He hath given to me I may not lose of it, but may raise it up in the last day;

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

and this is the will of Him who sent me, that every one who is beholding the Son, and is believing in him, may have life age-during, and I will raise him up in the last day.'

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

The Jews, therefore, were murmuring at him, because he said, `I am the bread that came down out of the heaven;'

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

and they said, `Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we have known? how then saith this one -- Out of the heaven I have come down?'

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesus answered, therefore, and said to them, `Murmur not one with another;

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

no one is able to come unto me, if the Father who sent me may not draw him, and I will raise him up in the last day;

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

it is having been written in the prophets, And they shall be all taught of God; every one therefore who heard from the Father, and learned, cometh to me;

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

not that any one hath seen the Father, except he who is from God, he hath seen the Father.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

`Verily, verily, I say to you, He who is believing in me, hath life age-during;

48 А з съм хлябът на живота.

I am the bread of the life;

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

your fathers did eat the manna in the wilderness, and they died;

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

this is the bread that out of the heaven is coming down, that any one may eat of it, and not die.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

`I am the living bread that came down out of the heaven; if any one may eat of this bread he shall live -- to the age; and the bread also that I will give is my flesh, that I will give for the life of the world.'

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

The Jews, therefore, were striving with one another, saying, `How is this one able to give us flesh to eat?'

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Jesus, therefore, said to them, `Verily, verily, I say to you, If ye may not eat the flesh of the Son of Man, and may not drink his blood, ye have no life in yourselves;

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

he who is eating my flesh, and is drinking my blood, hath life age-during, and I will raise him up in the last day;

55 З ащото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

for my flesh truly is food, and my blood truly is drink;

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

he who is eating my flesh, and is drinking my blood, doth remain in me, and I in him.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

`According as the living Father sent me, and I live because of the Father, he also who is eating me, even that one shall live because of me;

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

this is the bread that came down out of the heaven; not as your fathers did eat the manna, and died; he who is eating this bread shall live -- to the age.'

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

These things he said in a synagogue, teaching in Capernaum;

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

many, therefore, of his disciples having heard, said, `This word is hard; who is able to hear it?'

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

And Jesus having known in himself that his disciples are murmuring about this, said to them, `Doth this stumble you?

62 Т огава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

if then ye may behold the Son of Man going up where he was before?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

the spirit it is that is giving life; the flesh doth not profit anything; the sayings that I speak to you are spirit, and they are life;

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

but there are certain of you who do not believe;' for Jesus had known from the beginning who they are who are not believing, and who is he who will deliver him up,

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

and he said, `Because of this I have said to you -- No one is able to come unto me, if it may not have been given him from my Father.'

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

From this many of his disciples went away backward, and were no more walking with him,

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Jesus, therefore, said to the twelve, `Do ye also wish to go away?'

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

Simon Peter, therefore, answered him, `Sir, unto whom shall we go? thou hast sayings of life age-during;

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

and we have believed, and we have known, that thou art the Christ, the Son of the living God.'

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Jesus answered them, `Did not I choose you -- the twelve? and of you -- one is a devil.

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

And he spake of Judas, Simon's, Iscariot, for he was about to deliver him up, being one of the twelve.