1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

My son! if thou hast been surety for thy friend, Hast stricken for a stranger thy hand,

2 Т и си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

Hast been snared with sayings of thy mouth, Hast been captured with sayings of thy mouth,

3 З атова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

Do this now, my son, and be delivered, For thou hast come into the hand of thy friend. Go, trample on thyself, and strengthen thy friend,

4 Н е давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

Give not sleep to thine eyes, And slumber to thine eyelids,

5 & lt;Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

Be delivered as a roe from the hand, And as a bird from the hand of a fowler.

6 И ди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

Go unto the ant, O slothful one, See her ways and be wise;

7 К оято, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

Which hath not captain, overseer, and ruler,

8 П риготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

She doth prepare in summer her bread, She hath gathered in harvest her food.

9 Д о кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

Till when, O slothful one, dost thou lie? When dost thou arise from thy sleep?

10 & lt;Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

A little sleep, a little slumber, A little clasping of the hands to rest,

11 Т ака ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

And thy poverty hath come as a traveller, And thy want as an armed man.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

A man of worthlessness, a man of iniquity, Walking perverseness of mouth,

13 Н амигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

Winking with his eyes, speaking with his feet, Directing with his fingers,

14 & lt;Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

Frowardness in his heart, devising evil at all times, Contentions he sendeth forth.

15 З атова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

Therefore suddenly cometh his calamity, Instantly he is broken -- and no healing.

16 Ш ест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

These six hath Jehovah hated, Yea, seven abominations to His soul.

17 Н адменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

Eyes high -- tongues false -- And hands shedding innocent blood --

18 С ърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

A heart devising thoughts of vanity -- Feet hasting to run to evil --

19 Н еверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

A false witness doth breathe out lies -- And one sending forth contentions between brethren.

20 С ине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

Keep, my son, the command of thy father, And leave not the law of thy mother.

21 В ържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

Bind them on thy heart continually, Tie them on thy neck.

22 К огато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

In thy going up and down, it leadeth thee, In thy lying down, it watcheth over thee, And thou hast awaked -- it talketh thee.

23 З ащото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

For a lamp the command, And the law a light, And a way of life reproofs of instruction,

24 З а да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

To preserve thee from an evil woman, From the flattery of the tongue of a strange woman.

25 Д а не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

Desire not her beauty in thy heart, And let her not take thee with her eyelids.

26 З ащото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

For a harlot consumeth unto a cake of bread, And an adulteress the precious soul hunteth.

27 М оже ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

Doth a man take fire into his bosom, And are his garments not burnt?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

Doth a man walk on the hot coals, And are his feet not scorched?

29 Т ака <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

So he who hath gone in unto the wife of his neighbour, None who doth touch her is innocent.

30 & lt;Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

They do not despise the thief, When he stealeth to fill his soul when he is hungry,

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

And being found he repayeth sevenfold, All the substance of his house he giveth.

32 О ня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

He who committeth adultery a woman lacketh heart, He is destroying his soul who doth it.

33 Б иене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

A stroke and shame he doth find, And his reproach is not wiped away,

34 З ащото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

For jealousy the fury of a man, And he doth not spare in a day of vengeance.

35 Н е ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.

He accepteth not the appearance of any atonement, Yea, he doth not consent, Though thou dost multiply bribes!