1 Е то, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

Lo, Jehovah is emptying the land, And is making it waste, And hath overturned its face, And hath scattered its inhabitants.

2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача <с> лихва, така и на оня, който му дава <с> лихва.

And it hath been -- as a people so a priest, As the servant so his master, As the maid-servant so her mistress, As the buyer so the seller, As the lender so the borrower, As the usurer so he who is lifting on himself.

3 С ъвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

Utterly emptied is the land, and utterly spoiled, For Jehovah hath spoken this word:

4 З емята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

Mourned, faded hath the land, Languished, faded hath the world, Languished have they -- the high place of the people of the land.

5 З емята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

And the land hath been defiled under its inhabitants, Because they have transgressed laws, They have changed a statute, They have made void a covenant age-during.

6 З атова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

Therefore a curse hath consumed the land, And the inhabitants in it are become desolate, Therefore consumed have been inhabitants of the land, And few men have been left.

7 Н овото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

Mourned hath the new wine, languished the vine, Sighed have all the joyful of heart.

8 В еселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

Ceased hath the joy of tabrets, Ceased hath the noise of exulting ones, Ceased hath the joy of a harp.

9 Н яма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

With a song they drink not wine, Bitter is strong drink to those drinking it.

10 С уетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

It was broken down -- a city of emptiness, Shut hath been every house from entrance.

11 В ик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

A cry over the wine in out-places, Darkened hath been all joy, Removed hath been the joy of the land.

12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

Left in the city desolation, And wasting is the gate smitten.

13 З ащото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на <плода паднал при> отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

When thus it is in the heart of the land, In the midst of the peoples, As the compassing of the olive, As gleanings when harvest hath been finished,

14 Т ия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

They -- they lift up their voice, They sing of the excellency of Jehovah, They have cried aloud from the sea.

15 З атова прославете Господа в източните страни, <Прославете> името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

Therefore in prosperity honour ye Jehovah, In isles of the sea, the name of Jehovah, God of Israel.

16 О т край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

From the skirt of the earth we heard songs, The desire of the righteous. And I say, `Leanness to me, Leanness to me, wo to me.' Treacherous dealers dealt treacherously, Yea, treachery, treacherous dealers dealt treacherously.

17 С трах, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

Fear, and a snare, and a gin, on thee, O inhabitant of the land.

18 К ойто бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

And it hath come to pass, He who is fleeing from the noise of the fear Doth fall into the snare, And he who is coming up from the midst of the snare, Is captured by the gin, For windows on high have been opened, And shaken are foundations of the land.

19 З емята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

Utterly broken down hath been the land, Utterly broken hath been the land, Utterly moved hath been the land.

20 З емята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

Stagger greatly doth the land as a drunkard, And it hath been moved as a lodge, And heavy on it hath been its transgression, And it hath fallen, and addeth not to rise.

21 И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

And it hath come to pass, in that day, Jehovah layeth a charge on the host of the high place in the high place, And on the kings of the land on the land.

22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

And they have been gathered -- A gathering of bound ones in a pit, And shut up they have been in a prison, And after a multitude of days are inspected.

23 Т огава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

And confounded hath been the moon, And ashamed hath been the sun, For reigned hath Jehovah of Hosts In mount Zion, and in Jerusalem, And over-against His elders -- honour!