1 А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

And he heareth the words of Laban's sons, saying, `Jacob hath taken all that our father hath; yea, from that which our father hath, he hath made all this honour;'

2 И , ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

and Jacob seeth the face of Laban, and lo, it is not with him as heretofore.

3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

And Jehovah saith unto Jacob, `Turn back unto the land of thy fathers, and to thy kindred, and I am with thee.'

4 Т огава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

And Jacob sendeth and calleth for Rachel and for Leah to the field unto his flock;

5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

and saith to them, `I am beholding your father's face -- that it is not towards me as heretofore, and the God of my father hath been with me,

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

and ye -- ye have known that with all my power I have served your father,

7 Н о баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

and your father hath played upon me, and hath changed my hire ten times; and God hath not suffered him to do evil with me.

8 А ко кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

`If he say thus: The speckled are thy hire, then bare all the flock speckled ones; and if he say thus: The ring-straked are thy hire, then bare all the flock ring-straked;

9 Т ака Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

and God taketh away the substance of your father, and doth give to me.

10 И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

`And it cometh to pass at the time of the flock conceiving, that I lift up mine eyes and see in a dream, and lo, the he-goats, which are going up on the flock, ring-straked, speckled, and grisled;

11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

and the messenger of God saith unto me in the dream, Jacob, and I say, Here I.

12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

`And He saith, Lift up, I pray thee, thine eyes, and see -- all the he-goats which are going up on the flock ring-straked, speckled, and grisled, for I have seen all that Laban is doing to thee;

13 А з съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

I the God of Bethel where thou hast anointed a standing pillar, where thou hast vowed a vow to me; now, arise, go out from this land, and turn back unto the land of thy birth.'

14 Р ахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

And Rachel answereth -- Leah also -- and saith to him, `Have we yet a portion and inheritance in the house of our father?

15 Н е счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

have we not been reckoned strangers to him? for he hath sold us, and he also utterly consumeth our money;

16 З ащото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

for all the wealth which God hath taken away from our father, it ours, and our children's; and now, all that God hath said unto thee -- do.'

17 Т огава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

And Jacob riseth, and lifteth up his sons and his wives on the camels,

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

and leadeth all his cattle, and all his substance which he hath acquired, the cattle of his getting, which he hath acquired in Padan-Aram, to go unto Isaac his father, to the land of Canaan.

19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

And Laban hath gone to shear his flock, and Rachel stealeth the teraphim which her father hath;

20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

and Jacob deceiveth the heart of Laban the Aramaean, because he hath not declared to him that he is fleeing;

21 П обягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.

and he fleeth, he and all that he hath, and riseth, and passeth over the River, and setteth his face the mount of Gilead.

22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

And it is told to Laban on the third day that Jacob hath fled,

23 Т огава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна.

and he taketh his brethren with him, and pursueth after him a journey of seven days, and overtaketh him in the mount of Gilead.

24 Н о Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

And God cometh in unto Laban the Aramaean in a dream of the night, and saith to him, `Take heed to thyself lest thou speak with Jacob from good unto evil.'

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

And Laban overtaketh Jacob; and Jacob hath fixed his tent in the mount; and Laban with his brethren have fixed in the mount of Gilead.

26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

And Laban saith to Jacob, `What hast thou done that thou dost deceive my heart, and lead away my daughters as captives of the sword?

27 З ащо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

Why hast thou hidden thyself to flee, and deceivest me, and hast not declared to me, and I send thee away with joy and with songs, with tabret and with harp,

28 н ито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

and hast not suffered me to kiss my sons and my daughters? -- now thou hast acted foolishly in doing;

29 Р ъката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

my hand is to God to do evil with you, but the God of your father yesternight hath spoken unto me, saying, Take heed to thyself from speaking with Jacob from good unto evil.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; <обаче>, защо си откраднал боговете ми?

`And now, thou hast certainly gone, because thou hast been very desirous for the house of thy father; why hast thou stolen my gods?'

31 А Яков в отговор каза на Лавана: <Побягнах> понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

And Jacob answereth and saith to Laban, `Because I was afraid, for I said, Lest thou take violently away thy daughters from me;

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

with whomsoever thou findest thy gods -- he doth not live; before our brethren discern for thyself what with me, and take to thyself:' and Jacob hath not known that Rachel hath stolen them.

33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери <боговете>. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

And Laban goeth into the tent of Jacob, and into the tent of Leah, and into the tent of the two handmaidens, and hath not found; and he goeth out from the tent of Leah, and goeth into the tent of Rachel.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

And Rachel hath taken the teraphim, and putteth them in the furniture of the camel, and sitteth upon them; and Laban feeleth all the tent, and hath not found;

35 И <Рахил> рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

and she saith unto her father, `Let it not be displeasing in the eyes of my lord that I am not able to rise at thy presence, for the way of women on me;' and he searcheth, and hath not found the teraphim.

36 Т огава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

And it is displeasing to Jacob, and he striveth with Laban; and Jacob answereth and saith to Laban, `What my transgression? what my sin, that thou hast burned after me?

37 К ато претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

for thou hast felt all my vessels: what hast thou found of all the vessels of thy house? set here before my brethren, and thy brethren, and they decide between us both.

38 Д вадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

`These twenty years I with thee: thy ewes and thy she-goats have not miscarried, and the rams of thy flock I have not eaten;

39 Р азкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше <откраднатото>, било че се открадне деня или нощя.

the torn I have not brought in unto thee -- I, I repay it -- from my hand thou dost seek it; I have been deceived by day, and I have been deceived by night;

40 Е то как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

I have been: in the day consumed me hath drought, and frost by night, and wander doth my sleep from mine eyes.

41 Д вадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

`This to me twenty years in thy house: I have served thee fourteen years for thy two daughters, and six years for thy flock; and thou changest my hire ten times;

42 А ко не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

unless the God of my father, the God of Abraham, and the Fear of Isaac, had been for me, surely now empty thou hadst sent me away; mine affliction and the labour of my hands hath God seen, and reproveth yesternight.'

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

And Laban answereth and saith unto Jacob, `The daughters my daughters, and the sons my sons, and the flock my flock, and all that thou art seeing mine; and to my daughters -- what do I to these to-day, or to their sons whom they have born?

44 Н о сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

and now, come, let us make a covenant, I and thou, and it hath been for a witness between me and thee.'

45 Т огава Яков взе камък и го изправи за стълб.

And Jacob taketh a stone, and lifteth it up a standing pillar;

46 О ще Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

and Jacob saith to his brethren, `Gather stones,' and they take stones, and make a heap; and they eat there on the heap;

47 Л аван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}.

and Laban calleth it Jegar-Sahadutha; and Jacob hath called it Galeed.

48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

And Laban saith, `This heap witness between me and thee to-day;' therefore hath he called its name Galeed;

49 и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

Mizpah also, for he said, `Jehovah doth watch between me and thee, for we are hidden one from another;

50 А ко се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас <за свидетел>; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

if thou afflict my daughters, or take wives beside my daughters -- there is no man with us -- see, God witness between me and thee.'

51 Л аван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,

And Laban saith to Jacob, `Lo, this heap, and lo, the standing pillar which I have cast between me and thee;

52 т ая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

this heap witness, and the standing pillar witness, that I do not pass over this heap unto thee, and that thou dost not pass over this heap and this standing pillar unto me -- for evil;

53 Б ог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

the God of Abraham and the God of Nahor, doth judge between us -- the God of their father,' and Jacob sweareth by the Fear of his father Isaac.

54 Т огава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

And Jacob sacrificeth a sacrifice in the mount, and calleth to his brethren to eat bread, and they eat bread, and lodge in the mount;

55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

and Laban riseth early in the morning, and kisseth his sons and his daughters, and blesseth them; and Laban goeth on, and turneth back to his place.