1 Т ова е, което Господ Иеова ми показа: Ето кошница с узрели {Еврейски: Летни.} плодове.

Thus hath the Lord Jehovah shewed me, and, lo, a basket of summer-fruit.

2 И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми рече: Дойде краят на людете Ми Израил; Занапред няма вече да ги щадя.

And He saith, `What art thou seeing, Amos?' and I say, `A basket of summer-fruit.' And Jehovah saith unto me: `The end hath come unto My people Israel, I do not add any more to pass over to it.

3 И в оня ден, казва Господ Иеова, Храмовите песни ще бъдат виения; Защото труповете ще бъдат много; Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.

And howled have songstresses of a palace in that day, An affirmation of the Lord Jehovah, Many the carcases, into any place throw -- hush!

4 С лушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,

Hear this, ye who are swallowing up the needy, To cause to cease the poor of the land,

5 К азвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим <на продан> пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -

Saying, When doth the new moon pass, And we sell ground corn? And the sabbath, and we open out pure corn? To make little the ephah, And to make great the shekel, And to use perversely balances of deceit.

6 З а да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?

To purchase with money the poor, And the needy for a pair of sandals, Yea, the refuse of the pure corn we sell.

7 Г оспод се закле в оня, с когото Яков се слави, <като рече>: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

Sworn hath Jehovah by the excellency of Jacob: `I forget not for ever any of their works.

8 Н е ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.

For this doth not the land tremble, And mourned hath every dweller in it? And come up as a flood hath all of it. And it hath been cast out, and hath sunk, Like the flood of Egypt.

9 В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята посред бял ден.

And it hath come to pass in that day, An affirmation of the Lord Jehovah, I have caused the sun to go in at noon, And caused darkness on the land in a day of light,

10 Щ е обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И краят му ще бъде като ден на горчивина.

And have turned your festivals to mourning, And all your songs to lamentation, And caused sackcloth to come up on all loins, And on every head -- baldness, And made it as a mourning an only one, And its latter end as a day of bitterness.

11 Е то, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.

Lo, days are coming, An affirmation of the Lord Jehovah, And I have sent a famine into the land, Not a famine of bread, nor a thirst of water But of hearing the words of Jehovah.

12 Т е ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.

And they have wandered from sea unto sea, And from north even unto east, They go to and fro to seek the word of Jehovah, And they do not find.

13 В оня ден красивите девици И юношите ще примират от жажда.

In that day faint do the fair virgins, And the young men, with thirst.

14 О ния, които се кълнат с престъплението на Самария, Като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят на Вирсавее живее! - Те ще паднат и никога няма да станат вече.

Those swearing by the guilt of Samaria, And have said, Live doth thy god, O Dan, And, Live doth the way of Beer-Sheba, And they have fallen -- and rise not again!'