1 А вдиевото видение: - Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме известие от Господа И вестител се изпрати при народите <да каже>: Станете, и да се дигнем против него на бой.

Thus said the Lord Jehovah to Edom, A report we have heard from Jehovah, And an ambassador among nations was sent, `Rise, yea, let us rise against her for battle.'

2 Е то, направих те малък между народите; и си много презрян.

Lo, little I have made thee among nations, Despised thou exceedingly.

3 И змамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?

The pride of thy heart hath lifted thee up, O dweller in clifts of a rock, (A high place his habitation, He is saying in his heart, `Who doth bring me down earth?')

4 А ко и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.

If thou dost go up high as an eagle, And if between stars thou dost set thy nest, From thence I bring thee down, An affirmation of Jehovah.

5 А ко дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят <само> колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?

If thieves have come in to thee, If spoilers of the night, How hast thou been cut off! Do they not steal their sufficiency? If gatherers have come in to thee, Do they not leave gleanings?

6 Н о как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!

How hath Esau been searched out! Flowed out have his hidden things,

7 В сичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум за да се схване това.

Unto the border sent thee have all thine allies, Forgotten thee, prevailed over thee, have thy friends, Thy bread they make a snare under thee, There is no understanding in him!

8 В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?

Is it not in that day -- an affirmation of Jehovah, That I have destroyed the wise out of Edom, And understanding out of the mount of Esau?

9 И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

And broken down have been thy mighty ones, O Teman, So that every one of the mount of Esau is cut off.

10 П оради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.

For slaughter, for violence thy brother Jacob, Cover thee doth shame, And thou hast been cut off -- to the age.

11 В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.

In the day of thy standing over-against, In the day of strangers taking captive his force, And foreigners have entered his gates, And for Jerusalem have cast a lot, Even thou as one of them!

12 О баче, недей гледа <злорадно >В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш за юдейците В деня на загиването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

And -- thou dost not look on the day of thy brother, On the day of his alienation, Nor dost thou rejoice over sons of Judah, In the day of their destruction, Nor make great thy mouth in a day of distress.

13 Н едей влиза в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! не гледай <злорадо> злощастието им В деня на бедствието им; Нито да туриш <ръка> на имота им В деня на бедствието им;

Nor come into a gate of My people in a day of their calamity, Nor look, even thou, on its misfortune in a day of its calamity, Nor send forth against its force in a day of its calamity,

14 Н едей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.

Nor stand by the breach to cut off its escaped, Nor deliver up its remnant in a day of distress.

15 З ащото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

For near the day of Jehovah, on all the nations, As thou hast done, it is done to thee, Thy deed doth turn back on thine own head.

16 З ащото както вие<, намиращи се> на светия Ми хълм, пиехте <от гнева Ми>, Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.

For -- as ye have drunk on My holy mount, Drink do all the nations continually, And they have drunk and have swallowed, And they have been as they have not been.

17 А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее <изново> своето наследство.

And in mount Zion there is an escape, And it hath been holy, And the house of Jacob have possessed their possessions.

18 Я кововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

And the house of Jacob hath been a fire, And the house of Joseph a flame, And the house of Esau for stubble, And they have burned among them, And they have consumed them, And there is not a remnant to the house of Esau, For Jehovah hath spoken.

19 Ж ителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин <ще владее> Галаад;

And they have possessed the south with the mount of Esau, And the low country with the Philistines, And they have possessed the field of Ephraim, And the field of Samaria, And Benjamin with Gilead.

20 И тая пленена войска на израилтяните <Ще владее земята> на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

And the removed of this force of the sons of Israel, That the Canaanites unto Zarephat, And the removed of Jerusalem that with the Sepharad, Possess the cities of the south.

21 И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.

And gone up have saviours on mount Zion, To judge the mount of Esau, And the kingdom hath been to Jehovah!'