1 Г орко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!

Wo those secure in Zion, And those confident in the mount of Samaria, The marked of the chief of the nations, And come to them have the house of Israel.

2 М инете в Халне та вижте; И от там идете в големия Емат; Тогава слезте в Гет филистимски; Те по-щастливи ли са от тия царства? Или техният предел по-голям ли е от вашия предел?

Pass ye over Calneh and see, And go thence Hamath the great, And go down Gath of the Philistines, Are better than these kingdoms? Greater their border than your border?

3 В ие, които отдалечавате <от себе си> лошия ден, И приближавате седалището на насилието, -

Who are putting away the day of evil, And ye bring nigh the seat of violence,

4 К оито лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора, -

Who are lying down on beds of ivory, And are spread out on their couches, And are eating lambs from the flock, And calves from the midst of the stall,

5 К оито пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида, -

Who are taking part according to the psaltery, Like David they invented for themselves instruments of music;

6 К оито пиете вино с <цели> паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Иосифа не скърбите, -

Who are drinking with bowls of wine, And chief perfumes anoint, And have not been pained for the breach of Joseph.

7 П о тая причина, тези ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.

Therefore now they remove at the head of the captives, And turned aside is the mourning-feast of stretched-out ones.

8 Г оспод Иеова се закле в Себе Си, Казва Господ, Бог на Силите <и рече>: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; Затова ще предам града и всичко що има в него.

Sworn hath the Lord Jehovah by Himself, An affirmation of Jehovah, God of Hosts: I am abominating the excellency of Jacob, And his high places I have hated, And I have delivered up the city and its fulness.

9 И десет човека, ако останат в една къща, Те <един по един> ще измрат;

And if there are left ten persons in one house, It hath come to pass -- that they have died.

10 И когато някой роднина на един <умрял>, Или оня, който ще го гори, го дигне да изнесе костите из къщата, Ако рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори: Няма, Тогава ще рече: Мълчи, Защото не бива да споменем името Господно.

And lifted him up hath his loved one, even his burner, To bring forth the bones from the house, And he said to him who in the sides of the house, `Is there yet with thee?' And he said, `None,' then he said, `Hush! Save to make mention of the name of Jehovah.'

11 З ащото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини.

For lo, Jehovah is commanding, And He hath smitten the great house breaches, And the little house clefts.

12 М огат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре <там> с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка, И плодът на правдата в пелин, -

Do horses run on a rock? Doth one plough with oxen? For ye have turned to gall judgment, And the fruit of righteousness to wormwood.

13 В ие, които се радвате за нещо, което е суета, Които казвате: Не придобихме ли си могъщество със своята си сила?

O ye who are rejoicing at nothing, Who are saying, `Have we not by our strength taken to ourselves horns?'

14 Н о, ето, Аз ще подигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.

Surely, lo, I am raising against you a nation, O house of Israel, An affirmation of Jehovah, God of Hosts, And they have oppressed you from the coming in to Hamath, Unto the stream of the desert.