1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

I the man hath seen affliction By the rod of His wrath.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

Me He hath led, and causeth to go darkness, and without light.

3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

Surely against me He turneth back, He turneth His hand all the day.

4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

He hath worn out my flesh and my skin. He hath broken my bones.

5 И здигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

He hath built up against me, And setteth round poverty and weariness.

6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

In dark places He hath caused me to dwell, As the dead of old.

7 О бгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

He hath hedged me about, and I go not out, He hath made heavy my fetter.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Also when I call and cry out, He hath shut out my prayer.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

He hath hedged my ways with hewn work, My paths He hath made crooked.

10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

A bear lying in wait He to me, A lion in secret hiding-places.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

My ways He is turning aside, and He pulleth me in pieces, He hath made me a desolation.

12 З апъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

He hath trodden His bow, And setteth me up as a mark for an arrow.

13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

He hath caused to enter into my reins The sons of His quiver.

14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

I have been a derision to all my people, Their song all the day.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

He hath filled me with bitter things, He hath filled me wormwood.

16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

And He breaketh with gravel my teeth, He hath covered me with ashes.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

And Thou castest off from peace my soul, I have forgotten prosperity.

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

And I say, Perished hath my strength and my hope from Jehovah.

19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

Remember my affliction and my mourning, Wormwood and gall!

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

Remember well, and bow down doth my soul in me.

21 & lt;Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

This I turn to my heart -- therefore I hope.

22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

The kindnesses of Jehovah! For we have not been consumed, For not ended have His mercies.

23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

New every morning, abundant thy faithfulness.

24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

My portion Jehovah, hath my soul said, Therefore I hope for Him.

25 Б лаг е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Good Jehovah to those waiting for Him, To the soul seeketh Him.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

Good! when one doth stay and stand still For the salvation of Jehovah.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

Good for a man that he beareth a yoke in his youth.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

He sitteth alone, and is silent, For He hath laid upon him.

29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

He putteth in the dust his mouth, if so be there is hope.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

He giveth to his smiter the cheek, He is filled with reproach.

31 З ащото Господ не отхвърля до века.

For the Lord doth not cast off to the age.

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

For though He afflicted, yet He hath pitied, According to the abundance of His kindness.

33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

For He hath not afflicted with His heart, Nor doth He grieve the sons of men.

34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

To bruise under one's feet any bound ones of earth,

35 Д а се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

To turn aside the judgment of a man, Over-against the face of the Most High,

36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

To subvert a man in his cause, the Lord hath not approved.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

Who this -- he hath said, and it is, the Lord hath not commanded ?

38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

From the mouth of the Most High Go not forth the evils and the good.

39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

What -- sigh habitually doth a living man, A man for his sin?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

We search our ways, and investigate, And turn back unto Jehovah.

41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

We lift up our heart on the hands unto God in the heavens.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

We -- we have transgressed and rebelled, Thou -- Thou hast not forgiven.

43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

Thou hast covered Thyself with anger, And dost pursue us; Thou hast slain -- Thou hast not pitied.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Thou hast covered Thyself with a cloud, So that prayer doth not pass through.

45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.

Offscouring and refuse Thou dost make us In the midst of the peoples.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

Opened against us their mouth have all our enemies.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Fear and a snare hath been for us, Desolation and destruction.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

Rivulets of water go down my eye, For the destruction of the daughter of my people.

49 О кото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

Mine eye is poured out, And doth not cease without intermission,

50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Till Jehovah looketh and seeth from the heavens,

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

My eye affecteth my soul, Because of all the daughters of my city.

52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

Hunted me sore as a bird have my enemies without cause.

53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

They have cut off in a pit my life, And they cast a stone against me.

54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

Flowed have waters over my head, I have said, I have been cut off.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

I called Thy name, O Jehovah, from the lower pit.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

My voice Thou hast heard, Hide not Thine ear at my breathing -- at my cry.

57 П риближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

Thou hast drawn near in the day I call Thee, Thou hast said, Fear not.

58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

Thou hast pleaded, O Lord, the pleadings of my soul, Thou hast redeemed my life.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

Thou hast seen, O Jehovah, my overthrow, Judge Thou my cause.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Thou hast seen all their vengeance, All their thoughts of me.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Thou hast heard their reproach, O Jehovah, All their thoughts against me,

62 Д умите на ония, които се подигат против мене цял ден.

The lips of my withstanders, Even their meditation against me all the day.

63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

Their sitting down, and their rising up, Behold attentively, I their song.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Thou returnest to them the deed, O Jehovah, According to the work of their hands.

65 Щ е им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Thou givest to them a covered heart, Thy curse to them.

66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Thou pursuest in anger, and destroyest them, From under the heavens of Jehovah!