1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

I am the man that has seen affliction by the rod of his wrath.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

He has led me and caused me to walk in darkness, and not in light.

3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

Surely against me he turns his hand again and again all the day.

4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

My flesh and my skin has he made old; he has broken my bones.

5 И здигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

He has built against me, and surrounded me with gall and travail.

6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

He has made me to dwell in dark places, as those that have been long dead.

7 О бгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

He has walled me about, that I can’t go out; he has made my chain heavy.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Yes, when I cry, and call for help, he shuts out my prayer.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

He has walled up my ways with cut stone; he has made my paths crooked.

10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

He is to me as a bear lying in wait, as a lion in secret places.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

He has turned aside my ways, and pulled me in pieces; he has made me desolate.

12 З апъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.

13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

He has caused the shafts of his quiver to enter into my kidneys.

14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

I am become a derision to all my people, and their song all the day.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

He has filled me with bitterness, he has sated me with wormwood.

16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

He has also broken my teeth with gravel stones; he has covered me with ashes.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

You have removed my soul far off from peace; I forgot prosperity.

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

I said, My strength is perished, and my expectation from Yahweh.

19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

Remember my affliction and my misery, the wormwood and the gall.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

My soul still remembers them, and is bowed down within me.

21 & lt;Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

This I recall to my mind; therefore have I hope.

22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

It is because of Yahweh’s loving kindnesses that we are not consumed, because his compassion doesn’t fail.

23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

They are new every morning; great is your faithfulness.

24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

Yahweh is my portion, says my soul; therefore will I hope in him.

25 Б лаг е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Yahweh is good to those who wait for him, to the soul that seeks him.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of Yahweh.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

It is good for a man that he bear the yoke in his youth.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

Let him sit alone and keep silence, because he has laid it on him.

29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

Let him put his mouth in the dust, if so be there may be hope.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

Let him give his cheek to him who strikes him; let him be filled full with reproach.

31 З ащото Господ не отхвърля до века.

For the Lord will not cast off forever.

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

For though he cause grief, yet he will have compassion according to the multitude of his loving kindnesses.

33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

For he does not afflict willingly, nor grieve the children of men.

34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

To crush under foot all the prisoners of the earth,

35 Д а се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

To turn aside the right of a man before the face of the Most High,

36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

To subvert a man in his cause, the Lord doesn’t approve.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

Who is he who says, and it comes to pass, when the Lord doesn’t command it?

38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

Doesn’t evil and good come out of the mouth of the Most High?

39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

Why does a living man complain, a man for the punishment of his sins?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

Let us search and try our ways, and turn again to Yahweh.

41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

Let us lift up our heart with our hands to God in the heavens.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

We have transgressed and have rebelled; you have not pardoned.

43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

You have covered with anger and pursued us; you have killed, you have not pitied.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

You have covered yourself with a cloud, so that no prayer can pass through.

45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.

You have made us an off-scouring and refuse in the middle of the peoples.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

All our enemies have opened their mouth wide against us.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Fear and the pit have come on us, devastation and destruction.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

My eye runs down with streams of water, for the destruction of the daughter of my people.

49 О кото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

My eye pours down, and doesn’t cease, without any intermission,

50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Until Yahweh look down, and see from heaven.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

My eye affects my soul, because of all the daughters of my city.

52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

They have chased me relentlessly like a bird, those who are my enemies without cause.

53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone on me.

54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

Waters flowed over my head; I said, I am cut off.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

I called on your name, Yahweh, out of the lowest dungeon.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

You heard my voice; don’t hide your ear at my breathing, at my cry.

57 П риближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

You came near in the day that I called on you; you said, Don’t be afraid.

58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

Lord, you have pleaded the causes of my soul; you have redeemed my life.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

Yahweh, you have seen my wrong. Judge my cause.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

You have seen all their vengeance and all their devices against me.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

You have heard their reproach, Yahweh, and all their devices against me,

62 Д умите на ония, които се подигат против мене цял ден.

The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.

63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

You see their sitting down, and their rising up; I am their song.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

You will render to them a recompense, Yahweh, according to the work of their hands.

65 Щ е им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

You will give them hardness of heart, your curse to them.

66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

You will pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of Yahweh.