1 Е дин <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

Now a certain man was sick, Lazarus from Bethany, of the village of Mary and her sister, Martha.

2 ( А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

It was that Mary who had anointed the Lord with ointment, and wiped his feet with her hair, whose brother, Lazarus, was sick.

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

The sisters therefore sent to him, saying, “Lord, behold, he for whom you have great affection is sick.”

4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

But when Jesus heard it, he said, “This sickness is not to death, but for the glory of God, that God’s Son may be glorified by it.”

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

Now Jesus loved Martha, and her sister, and Lazarus.

6 Т огава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

When therefore he heard that he was sick, he stayed two days in the place where he was.

7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Then after this he said to the disciples, “Let’s go into Judea again.”

8 К азват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

The disciples told him, “Rabbi, the Jews were just trying to stone you, and are you going there again?”

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

Jesus answered, “Aren’t there twelve hours of daylight? If a man walks in the day, he doesn’t stumble, because he sees the light of this world.

10 Н о ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

But if a man walks in the night, he stumbles, because the light isn’t in him.”

11 Т ова изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

He said these things, and after that, he said to them, “Our friend, Lazarus, has fallen asleep, but I am going so that I may awake him out of sleep.”

12 З атова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

The disciples therefore said, “Lord, if he has fallen asleep, he will recover.”

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

Now Jesus had spoken of his death, but they thought that he spoke of taking rest in sleep.

14 Т огава Исус им рече ясно: Лазар умря.

So Jesus said to them plainly then, “Lazarus is dead.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

I am glad for your sakes that I was not there, so that you may believe. Nevertheless, let’s go to him.”

16 Т огава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Thomas therefore, who is called Didymus, said to his fellow disciples, “Let’s go also, that we may die with him.”

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

So when Jesus came, he found that he had been in the tomb four days already.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

Now Bethany was near Jerusalem, about fifteen stadia away.

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

Many of the Jews had joined the women around Martha and Mary, to console them concerning their brother.

20 М арта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

Then when Martha heard that Jesus was coming, she went and met him, but Mary stayed in the house.

21 Т огава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

Therefore Martha said to Jesus, “Lord, if you would have been here, my brother wouldn’t have died.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

Even now I know that, whatever you ask of God, God will give you.”

23 К азва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

Jesus said to her, “Your brother will rise again.”

24 К азва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

Martha said to him, “I know that he will rise again in the resurrection at the last day.”

25 И сус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

Jesus said to her, “I am the resurrection and the life. He who believes in me will still live, even if he dies.

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Whoever lives and believes in me will never die. Do you believe this?”

27 К азва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

She said to him, “Yes, Lord. I have come to believe that you are the Christ, God’s Son, he who comes into the world.”

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

When she had said this, she went away, and called Mary, her sister, secretly, saying, “The Teacher is here, and is calling you.”

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

When she heard this, she arose quickly, and went to him.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

Now Jesus had not yet come into the village, but was in the place where Martha met him.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

Then the Jews who were with her in the house, and were consoling her, when they saw Mary, that she rose up quickly and went out, followed her, saying, “She is going to the tomb to weep there.”

32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

Therefore when Mary came to where Jesus was, and saw him, she fell down at his feet, saying to him, “Lord, if you would have been here, my brother wouldn’t have died.”

33 И сус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

When Jesus therefore saw her weeping, and the Jews weeping who came with her, he groaned in the spirit, and was troubled,

34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

and said, “Where have you laid him?” They told him, “Lord, come and see.”

35 И сус се просълзи.

Jesus wept.

36 З атова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

The Jews therefore said, “See how much affection he had for him!”

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

Some of them said, “Couldn’t this man, who opened the eyes of him who was blind, have also kept this man from dying?”

38 И сус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

Jesus therefore, again groaning in himself, came to the tomb. Now it was a cave, and a stone lay against it.

39 К азва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

Jesus said, “Take away the stone.” Martha, the sister of him who was dead, said to him, “Lord, by this time there is a stench, for he has been dead four days.”

40 К азва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

Jesus said to her, “Didn’t I tell you that if you believed, you would see God’s glory?”

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

So they took away the stone from the place where the dead man was lying. Jesus lifted up his eyes, and said, “Father, I thank you that you listened to me.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

I know that you always listen to me, but because of the multitude that stands around I said this, that they may believe that you sent me.”

43 К ато каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

When he had said this, he cried with a loud voice, “Lazarus, come out!”

44 У мрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

He who was dead came out, bound hand and foot with wrappings, and his face was wrapped around with a cloth. Jesus said to them, “Free him, and let him go.”

45 Т огава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

Therefore many of the Jews, who came to Mary and saw what Jesus did, believed in him.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

But some of them went away to the Pharisees, and told them the things which Jesus had done.

47 З атова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

The chief priests therefore and the Pharisees gathered a council, and said, “What are we doing? For this man does many signs.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

If we leave him alone like this, everyone will believe in him, and the Romans will come and take away both our place and our nation.”

49 А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

But a certain one of them, Caiaphas, being high priest that year, said to them, “You know nothing at all,

50 н ито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

nor do you consider that it is advantageous for us that one man should die for the people, and that the whole nation not perish.”

51 Т ова не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Now he didn’t say this of himself, but being high priest that year, he prophesied that Jesus would die for the nation,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

and not for the nation only, but that he might also gather together into one the children of God who are scattered abroad.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

So from that day forward they took counsel that they might put him to death.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

Jesus therefore walked no more openly among the Jews, but departed from there into the country near the wilderness, to a city called Ephraim. He stayed there with his disciples.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

Now the Passover of the Jews was at hand. Many went up from the country to Jerusalem before the Passover, to purify themselves.

56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

Then they sought for Jesus and spoke one with another, as they stood in the temple, “What do you think—that he isn’t coming to the feast at all?”

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

Now the chief priests and the Pharisees had commanded that if anyone knew where he was, he should report it, that they might seize him.