1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Then Zophar the Naamathite answered,

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

“Therefore do my thoughts give answer to me, even by reason of my haste that is in me.

3 Ч ух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

I have heard the reproof which puts me to shame. The spirit of my understanding answers me.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Don’t you know this from old time, since man was placed on earth,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

that the triumphing of the wicked is short, the joy of the godless but for a moment?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

Though his height mount up to the heavens, and his head reach to the clouds,

7 П ак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

yet he shall perish forever like his own dung. Those who have seen him shall say, ‘Where is he?’

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

He shall fly away as a dream, and shall not be found. Yes, he shall be chased away like a vision of the night.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

The eye which saw him shall see him no more, neither shall his place any more see him.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

His children shall seek the favor of the poor. His hands shall give back his wealth.

11 К остите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

His bones are full of his youth, but youth shall lie down with him in the dust.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

“Though wickedness is sweet in his mouth, though he hide it under his tongue,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

though he spare it, and will not let it go, but keep it still within his mouth;

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

yet his food in his bowels is turned. It is cobra venom within him.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

He has swallowed down riches, and he shall vomit them up again. God will cast them out of his belly.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

He shall suck cobra venom. The viper’s tongue shall kill him.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

He shall not look at the rivers, the flowing streams of honey and butter.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

That for which he labored he shall restore, and shall not swallow it down. According to the substance that he has gotten, he shall not rejoice.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

For he has oppressed and forsaken the poor. He has violently taken away a house, and he shall not build it up.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

“Because he knew no quietness within him, he shall not save anything of that in which he delights.

21 & lt;Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

There was nothing left that he didn’t devour, therefore his prosperity shall not endure.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

In the fullness of his sufficiency, distress shall overtake him. The hand of everyone who is in misery shall come on him.

23 К огато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

When he is about to fill his belly, God will cast the fierceness of his wrath on him. It will rain on him while he is eating.

24 К огато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

He shall flee from the iron weapon. The bronze arrow shall strike him through.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

He draws it out, and it comes out of his body. Yes, the glittering point comes out of his liver. Terrors are on him.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

All darkness is laid up for his treasures. An unfanned fire shall devour him. It shall consume that which is left in his tent.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

The heavens shall reveal his iniquity. The earth shall rise up against him.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

The increase of his house shall depart. They shall rush away in the day of his wrath.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

This is the portion of a wicked man from God, the heritage appointed to him by God.”