1 ( По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

God, why have you rejected us forever? Why does your anger smolder against the sheep of your pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember your congregation, which you purchased of old, which you have redeemed to be the tribe of your inheritance; Mount Zion, in which you have lived.

3 О тправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Lift up your feet to the perpetual ruins, all the evil that the enemy has done in the sanctuary.

4 П ротивниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Your adversaries have roared in the middle of your assembly. They have set up their standards as signs.

5 П ознати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

They behaved like men wielding axes, cutting through a thicket of trees.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Now they break all its carved work down with hatchet and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

They have burned your sanctuary to the ground. They have profaned the dwelling place of your Name.

8 Р екоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

They said in their heart, “We will crush them completely.” They have burned up all the places in the land where God was worshiped.

9 З намения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

We see no miraculous signs. There is no longer any prophet, neither is there among us anyone who knows how long.

10 Д о кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

How long, God, shall the adversary reproach? Shall the enemy blaspheme your name forever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

Why do you draw back your hand, even your right hand? Take it out of your pocket and consume them!

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

Yet God is my King of old, working salvation throughout the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

You divided the sea by your strength. You broke the heads of the sea monsters in the waters.

14 Т и си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

You broke the heads of Leviathan in pieces. You gave him as food to people and desert creatures.

15 Т и си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

You opened up spring and stream. You dried up mighty rivers.

16 Т вой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

The day is yours, the night is also yours. You have prepared the light and the sun.

17 Т и си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

You have set all the boundaries of the earth. You have made summer and winter.

18 П омни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

Remember this, that the enemy has mocked you, Yahweh. Foolish people have blasphemed your name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

Don’t deliver the soul of your dove to wild beasts. Don’t forget the life of your poor forever.

20 З ачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Honor your covenant, for haunts of violence fill the dark places of the earth.

21 У гнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

Don’t let the oppressed return ashamed. Let the poor and needy praise your name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

Arise, God! Plead your own cause. Remember how the foolish man mocks you all day.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Don’t forget the voice of your adversaries. The tumult of those who rise up against you ascends continually.