1 ( По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

O God, why have You rejected us forever? Why does Your anger smoke against the sheep of Your pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember Your congregation, which You have purchased of old, Which You have redeemed to be the tribe of Your inheritance; And this Mount Zion, where You have dwelt.

3 О тправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Turn Your footsteps toward the perpetual ruins; The enemy has damaged everything within the sanctuary.

4 П ротивниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Your adversaries have roared in the midst of Your meeting place; They have set up their own standards for signs.

5 П ознати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

It seems as if one had lifted up His axe in a forest of trees.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

And now all its carved work They smash with hatchet and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

They have burned Your sanctuary to the ground; They have defiled the dwelling place of Your name.

8 Р екоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

They said in their heart, “Let us completely subdue them.” They have burned all the meeting places of God in the land.

9 З намения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

We do not see our signs; There is no longer any prophet, Nor is there any among us who knows how long.

10 Д о кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

How long, O God, will the adversary revile, And the enemy spurn Your name forever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

Why do You withdraw Your hand, even Your right hand? From within Your bosom, destroy them!

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

Yet God is my king from of old, Who works deeds of deliverance in the midst of the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

You divided the sea by Your strength; You broke the heads of the sea monsters in the waters.

14 Т и си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

You crushed the heads of Leviathan; You gave him as food for the creatures of the wilderness.

15 Т и си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

You broke open springs and torrents; You dried up ever-flowing streams.

16 Т вой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Yours is the day, Yours also is the night; You have prepared the light and the sun.

17 Т и си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

You have established all the boundaries of the earth; You have made summer and winter.

18 П омни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

Remember this, O Lord, that the enemy has reviled, And a foolish people has spurned Your name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

Do not deliver the soul of Your turtledove to the wild beast; Do not forget the life of Your afflicted forever.

20 З ачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Consider the covenant; For the dark places of the land are full of the habitations of violence.

21 У гнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

Let not the oppressed return dishonored; Let the afflicted and needy praise Your name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

Arise, O God, and plead Your own cause; Remember how the foolish man reproaches You all day long.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Do not forget the voice of Your adversaries, The uproar of those who rise against You which ascends continually.