1 К ато изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}.

Now it happened at the end of two full years that Pharaoh had a dream, and behold, he was standing by the Nile.

2 И , ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

And lo, from the Nile there came up seven cows, sleek and fat; and they grazed in the marsh grass.

3 А , ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при <първите> крави на речния бряг.

Then behold, seven other cows came up after them from the Nile, ugly and gaunt, and they stood by the other cows on the bank of the Nile.

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

The ugly and gaunt cows ate up the seven sleek and fat cows. Then Pharaoh awoke.

5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

He fell asleep and dreamed a second time; and behold, seven ears of grain came up on a single stalk, plump and good.

6 А , ето, след тях израснаха <други> седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

Then behold, seven ears, thin and scorched by the east wind, sprouted up after them.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

The thin ears swallowed up the seven plump and full ears. Then Pharaoh awoke, and behold, it was a dream.

8 Н а сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

Now in the morning his spirit was troubled, so he sent and called for all the magicians of Egypt, and all its wise men. And Pharaoh told them his dreams, but there was no one who could interpret them to Pharaoh.

9 Т огава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

Then the chief cupbearer spoke to Pharaoh, saying, “I would make mention today of my own offenses.

10 Ф араон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

Pharaoh was furious with his servants, and he put me in confinement in the house of the captain of the bodyguard, both me and the chief baker.

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

We had a dream on the same night, he and I; each of us dreamed according to the interpretation of his own dream.

12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки <от нас>, според съновидението му, даде значението.

Now a Hebrew youth was with us there, a servant of the captain of the bodyguard, and we related them to him, and he interpreted our dreams for us. To each one he interpreted according to his own dream.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

And just as he interpreted for us, so it happened; he restored me in my office, but he hanged him.” Joseph Interprets

14 Т огава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

Then Pharaoh sent and called for Joseph, and they hurriedly brought him out of the dungeon; and when he had shaved himself and changed his clothes, he came to Pharaoh.

15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

Pharaoh said to Joseph, “I have had a dream, but no one can interpret it; and I have heard it said about you, that when you hear a dream you can interpret it.”

16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

Joseph then answered Pharaoh, saying, “ It is not in me; God will give Pharaoh a favorable answer.”

17 Т огава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.

So Pharaoh spoke to Joseph, “In my dream, behold, I was standing on the bank of the Nile;

18 И , ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

and behold, seven cows, fat and sleek came up out of the Nile, and they grazed in the marsh grass.

19 И , ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

Lo, seven other cows came up after them, poor and very ugly and gaunt, such as I had never seen for ugliness in all the land of Egypt;

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

and the lean and ugly cows ate up the first seven fat cows.

21 н о пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

Yet when they had devoured them, it could not be detected that they had devoured them, for they were just as ugly as before. Then I awoke.

22 П осле видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

I saw also in my dream, and behold, seven ears, full and good, came up on a single stalk;

23 И , ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

and lo, seven ears, withered, thin, and scorched by the east wind, sprouted up after them;

24 т ънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

and the thin ears swallowed the seven good ears. Then I told it to the magicians, but there was no one who could explain it to me.”

25 Т огава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

Now Joseph said to Pharaoh, “Pharaoh’s dreams are one and the same; God has told to Pharaoh what He is about to do.

26 С едемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

The seven good cows are seven years; and the seven good ears are seven years; the dreams are one and the same.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

The seven lean and ugly cows that came up after them are seven years, and the seven thin ears scorched by the east wind will be seven years of famine.

28 Т ова е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

It is as I have spoken to Pharaoh: God has shown to Pharaoh what He is about to do.

29 Е то идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

Behold, seven years of great abundance are coming in all the land of Egypt;

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

and after them seven years of famine will come, and all the abundance will be forgotten in the land of Egypt, and the famine will ravage the land.

31 Н яма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

So the abundance will be unknown in the land because of that subsequent famine; for it will be very severe.

32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

Now as for the repeating of the dream to Pharaoh twice, it means that the matter is determined by God, and God will quickly bring it about.

33 П рочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

Now let Pharaoh look for a man discerning and wise, and set him over the land of Egypt.

34 Н ека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя.

Let Pharaoh take action to appoint overseers in charge of the land, and let him exact a fifth of the produce of the land of Egypt in the seven years of abundance.

35 Н ека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

Then let them gather all the food of these good years that are coming, and store up the grain for food in the cities under Pharaoh’s authority, and let them guard it.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Let the food become as a reserve for the land for the seven years of famine which will occur in the land of Egypt, so that the land will not perish during the famine.”

37 Т ова нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

Now the proposal seemed good to Pharaoh and to all his servants. Joseph Is Made a Ruler of Egypt

38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

Then Pharaoh said to his servants, “Can we find a man like this, in whom is a divine spirit?”

39 Т огава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

So Pharaoh said to Joseph, “Since God has informed you of all this, there is no one so discerning and wise as you are.

40 Т и ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

You shall be over my house, and according to your command all my people shall do homage; only in the throne I will be greater than you.”

41 Ф араон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

Pharaoh said to Joseph, “See, I have set you over all the land of Egypt.”

42 Т огава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

Then Pharaoh took off his signet ring from his hand and put it on Joseph’s hand, and clothed him in garments of fine linen and put the gold necklace around his neck.

43 П осле нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

He had him ride in his second chariot; and they proclaimed before him, “ Bow the knee!” And he set him over all the land of Egypt.

44 П ри това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

Moreover, Pharaoh said to Joseph, “ Though I am Pharaoh, yet without your permission no one shall raise his hand or foot in all the land of Egypt.”

45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

Then Pharaoh named Joseph Zaphenath-paneah; and he gave him Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, as his wife. And Joseph went forth over the land of Egypt.

46 И осиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

Now Joseph was thirty years old when he stood before Pharaoh, king of Egypt. And Joseph went out from the presence of Pharaoh and went through all the land of Egypt.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

During the seven years of plenty the land brought forth abundantly.

48 И <Иосиф> събра всичката храна от тия седем години, които бяха <настанали> в Египетската земя, и тури храната в градовете; във <всеки> град прибра храната от околните му ниви.

So he gathered all the food of these seven years which occurred in the land of Egypt and placed the food in the cities; he placed in every city the food from its own surrounding fields.

49 И осиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

Thus Joseph stored up grain in great abundance like the sand of the sea, until he stopped measuring it, for it was beyond measure. The Sons of Joseph

50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

Now before the year of famine came, two sons were born to Joseph, whom Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, bore to him.

51 И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

Joseph named the firstborn Manasseh, “For,” he said, “God has made me forget all my trouble and all my father’s household.”

52 А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

He named the second Ephraim, “For,” he said, “ God has made me fruitful in the land of my affliction.”

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя

When the seven years of plenty which had been in the land of Egypt came to an end,

54 н астъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

and the seven years of famine began to come, just as Joseph had said, then there was famine in all the lands, but in all the land of Egypt there was bread.

55 З ащото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

So when all the land of Egypt was famished, the people cried out to Pharaoh for bread; and Pharaoh said to all the Egyptians, “Go to Joseph; whatever he says to you, you shall do.”

56 ( А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

When the famine was spread over all the face of the earth, then Joseph opened all the storehouses, and sold to the Egyptians; and the famine was severe in the land of Egypt.

57 И <от> всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

The people of all the earth came to Egypt to buy grain from Joseph, because the famine was severe in all the earth.