1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

Again there was a day when the sons of God came to present themselves before the Lord, and Satan also came among them to present himself before the Lord.

2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

The Lord said to Satan, “Where have you come from?” Then Satan answered the Lord and said, “From roaming about on the earth and walking around on it.”

3 П осле Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

The Lord said to Satan, “Have you considered My servant Job? For there is no one like him on the earth, a blameless and upright man fearing God and turning away from evil. And he still holds fast his integrity, although you incited Me against him to ruin him without cause.”

4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

Satan answered the Lord and said, “Skin for skin! Yes, all that a man has he will give for his life.

5 Н о простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

However, put forth Your hand now, and touch his bone and his flesh; he will curse You to Your face.”

6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

So the Lord said to Satan, “Behold, he is in your power, only spare his life.”

7 Т огава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

Then Satan went out from the presence of the Lord and smote Job with sore boils from the sole of his foot to the crown of his head.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

And he took a potsherd to scrape himself while he was sitting among the ashes.

9 Т огава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Then his wife said to him, “Do you still hold fast your integrity? Curse God and die!”

10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

But he said to her, “You speak as one of the foolish women speaks. Shall we indeed accept good from God and not accept adversity?” In all this Job did not sin with his lips.

11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

Now when Job’s three friends heard of all this adversity that had come upon him, they came each one from his own place, Eliphaz the Temanite, Bildad the Shuhite and Zophar the Naamathite; and they made an appointment together to come to sympathize with him and comfort him.

12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си <като я хвърлиха> към небето.

When they lifted up their eyes at a distance and did not recognize him, they raised their voices and wept. And each of them tore his robe and they threw dust over their heads toward the sky.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Then they sat down on the ground with him for seven days and seven nights with no one speaking a word to him, for they saw that his pain was very great.