1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

“ Vanity of vanities,” says the Preacher, “ Vanity of vanities! All is vanity.”

3 К аква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

What advantage does man have in all his work Which he does under the sun?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

A generation goes and a generation comes, But the earth remains forever.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

Also, the sun rises and the sun sets; And hastening to its place it rises there again.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

Blowing toward the south, Then turning toward the north, The wind continues swirling along; And on its circular courses the wind returns.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

All the rivers flow into the sea, Yet the sea is not full. To the place where the rivers flow, There they flow again.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

All things are wearisome; Man is not able to tell it. The eye is not satisfied with seeing, Nor is the ear filled with hearing.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

That which has been is that which will be, And that which has been done is that which will be done. So there is nothing new under the sun.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Is there anything of which one might say, “See this, it is new”? Already it has existed for ages Which were before us.

11 Н е се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

There is no remembrance of earlier things; And also of the later things which will occur, There will be for them no remembrance Among those who will come later still. The Futility of Wisdom

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

I, the Preacher, have been king over Israel in Jerusalem.

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

And I set my mind to seek and explore by wisdom concerning all that has been done under heaven. It is a grievous task which God has given to the sons of men to be afflicted with.

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

I have seen all the works which have been done under the sun, and behold, all is vanity and striving after wind.

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

What is crooked cannot be straightened and what is lacking cannot be counted.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

I said to myself, “Behold, I have magnified and increased wisdom more than all who were over Jerusalem before me; and my mind has observed a wealth of wisdom and knowledge.”

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

And I set my mind to know wisdom and to know madness and folly; I realized that this also is striving after wind.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

Because in much wisdom there is much grief, and increasing knowledge results in increasing pain.