1 О твори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

Open your doors, O Lebanon, That a fire may feed on your cedars.

2 Р идай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните <кедри> се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

Wail, O cypress, for the cedar has fallen, Because the glorious trees have been destroyed; Wail, O oaks of Bashan, For the impenetrable forest has come down.

3 Г лас <се чува> от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха, се развали, - Глас на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

There is a sound of the shepherds’ wail, For their glory is ruined; There is a sound of the young lions’ roar, For the pride of the Jordan is ruined.

4 Т ака казва Господ моят Бог: Паси стадото обречено на клане,

Thus says the Lord my God, “Pasture the flock doomed to slaughter.

5 Ч иито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

Those who buy them slay them and go unpunished, and each of those who sell them says, ‘Blessed be the Lord, for I have become rich!’ And their own shepherds have no pity on them.

6 З атова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

For I will no longer have pity on the inhabitants of the land,” declares the Lord; “but behold, I will cause the men to fall, each into another’s power and into the power of his king; and they will strike the land, and I will not deliver them from their power.”

7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

So I pastured the flock doomed to slaughter, hence the afflicted of the flock. And I took for myself two staffs: the one I called Favor and the other I called Union; so I pastured the flock.

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

Then I annihilated the three shepherds in one month, for my soul was impatient with them, and their soul also was weary of me.

9 П осле рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

Then I said, “I will not pasture you. What is to die, let it die, and what is to be annihilated, let it be annihilated; and let those who are left eat one another’s flesh.”

10 И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

I took my staff Favor and cut it in pieces, to break my covenant which I had made with all the peoples.

11 И в същия ден, <когато> биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

So it was broken on that day, and thus the afflicted of the flock who were watching me realized that it was the word of the Lord.

12 Т огава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

I said to them, “If it is good in your sight, give me my wages; but if not, never mind!” So they weighed out thirty shekels of silver as my wages.

13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

Then the Lord said to me, “Throw it to the potter, that magnificent price at which I was valued by them.” So I took the thirty shekels of silver and threw them to the potter in the house of the Lord.

14 Т огава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

Then I cut in pieces my second staff Union, to break the brotherhood between Judah and Israel.

15 И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

The Lord said to me, “Take again for yourself the equipment of a foolish shepherd.

16 З ащото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

For behold, I am going to raise up a shepherd in the land who will not care for the perishing, seek the scattered, heal the broken, or sustain the one standing, but will devour the flesh of the fat sheep and tear off their hoofs.

17 Г орко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч <ще удари> върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

“ Woe to the worthless shepherd Who leaves the flock! A sword will be on his arm And on his right eye! His arm will be totally withered And his right eye will be blind.”