1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

Therefore, let us fear if, while a promise remains of entering His rest, any one of you may seem to have come short of it.

2 З ащото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

For indeed we have had good news preached to us, just as they also; but the word they heard did not profit them, because it was not united by faith in those who heard.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

For we who have believed enter that rest, just as He has said, “ As I swore in My wrath, They shall not enter My rest,” although His works were finished from the foundation of the world.

4 З ащото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

For He has said somewhere concerning the seventh day: “ And God rested on the seventh day from all His works ”;

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

and again in this passage, “ They shall not enter My rest.”

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

Therefore, since it remains for some to enter it, and those who formerly had good news preached to them failed to enter because of disobedience,

7 & lt;затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

He again fixes a certain day, “Today,” saying through David after so long a time just as has been said before, “ Today if you hear His voice, Do not harden your hearts.”

8 З ащото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

For if Joshua had given them rest, He would not have spoken of another day after that.

9 С ледователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

So there remains a Sabbath rest for the people of God.

10 З ащото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

For the one who has entered His rest has himself also rested from his works, as God did from His.

11 З атова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

Therefore let us be diligent to enter that rest, so that no one will fall, through following the same example of disobedience.

12 З ащото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

For the word of God is living and active and sharper than any two-edged sword, and piercing as far as the division of soul and spirit, of both joints and marrow, and able to judge the thoughts and intentions of the heart.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

And there is no creature hidden from His sight, but all things are open and laid bare to the eyes of Him with whom we have to do.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

Therefore, since we have a great high priest who has passed through the heavens, Jesus the Son of God, let us hold fast our confession.

15 З ащото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

For we do not have a high priest who cannot sympathize with our weaknesses, but One who has been tempted in all things as we are, yet without sin.

16 З атова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

Therefore let us draw near with confidence to the throne of grace, so that we may receive mercy and find grace to help in time of need.