1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

Let us therefore fear, lest, a promise being left of entering into his rest, any one of you might seem to have failed.

2 З ащото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

For indeed we have had glad tidings presented to us, even as they also; but the word of the report did not profit them, not being mixed with faith in those who heard.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

For we enter into the rest who have believed; as he said, As I have sworn in my wrath, If they shall enter into my rest; although the works had been completed from foundation of world.

4 З ащото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

For he has said somewhere of the seventh thus, And God rested on the seventh day from all his works:

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

and in this again, If they shall enter into my rest.

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

Seeing therefore it remains that some enter into it, and those who first received the glad tidings did not enter in on account of not hearkening to the word,

7 & lt;затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

again he determines a certain day, saying, in David, 'To-day,' after so long a time; (according as it has been said before), To-day, if ye will hear his voice, harden not your hearts.

8 З ащото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

For if Jesus had brought them into rest, he would not have spoken afterwards about another day.

9 С ледователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

There remains then a sabbatism to the people of God.

10 З ащото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

For he that has entered into his rest, he also has rested from his works, as God did from his own.

11 З атова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

Let us therefore use diligence to enter into that rest, that no one may fall after the same example of not hearkening to the word.

12 З ащото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

For the word of God living and operative, and sharper than any two-edged sword, and penetrating to division of soul and spirit, both of joints and marrow, and a discerner of the thoughts and intents of heart.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

And there is not a creature unapparent before him; but all things naked and laid bare to his eyes, with whom we have to do.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

Having therefore a great high priest who has passed through the heavens, Jesus the Son of God, let us hold fast the confession.

15 З ащото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

For we have not a high priest not able to sympathise with our infirmities, but tempted in all things in like manner, sin apart.

16 З атова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

Let us approach therefore with boldness to the throne of grace, that we may receive mercy, and find grace for seasonable help.