1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Jehovah, hear my prayer, and let my cry come unto thee.

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

Hide not thy face from me: in the day of my trouble, incline thine ear unto me; in the day I call, answer me speedily.

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as a firebrand.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

My heart is smitten and withered like grass; yea, I have forgotten to eat my bread.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

By reason of the voice of my groaning, my bones cleave to my flesh.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

I am become like the pelican of the wilderness, I am as an owl in desolate places;

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

I watch, and am like a sparrow alone upon the housetop.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

Mine enemies reproach me all the day; they that are mad against me swear by me.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

Because of thine indignation and thy wrath; for thou hast lifted me up, and cast me down.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

My days are like a lengthened-out shadow, and I, I am withered like grass.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

But thou, Jehovah, abidest for ever, and thy memorial from generation to generation.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Thou wilt rise up, thou wilt have mercy upon Zion: for it is the time to be gracious to her, for the set time is come.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

For thy servants take pleasure in her stones, and favour her dust.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

And the nations shall fear the name of Jehovah, and all the kings of the earth thy glory.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

When Jehovah shall build up Zion, he will appear in his glory.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

He will regard the prayer of the destitute one, and not despise their prayer.

18 Т ова ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

This shall be written for the generation to come; and a people that shall be created shall praise Jah:

19 З ащото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

For he hath looked down from the height of his sanctuary; from the heavens hath Jehovah beheld the earth,

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

To hear the groaning of the prisoner, to loose those that are appointed to die;

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

That the name of Jehovah may be declared in Zion, and his praise in Jerusalem,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

When the peoples shall be gathered together, and the kingdoms, to serve Jehovah.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

He weakened my strength in the way, he shortened my days.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

I said, My God, take me not away in the midst of my days! … Thy years are from generation to generation.

25 О тдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

Of old hast thou founded the earth, and the heavens are the work of thy hands:

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

They shall perish, but thou continuest; and all of them shall grow old as a garment: as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed.

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

But thou art the Same, and thy years shall have no end.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

The children of thy servants shall abide, and their seed shall be established before thee.