1 Н ечестивите бягат без да <ги> гони някой, А праведните са смели като млад лъв.

The wicked flee when no man pursueth; but the righteous are bold as a lion.

2 О т бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един <неин управител> продължава дълго време.

By the transgression of a land many are the princes thereof; but by a man of understanding of knowledge, stability is prolonged.

3 Б еден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

A poor man who oppresseth the helpless is a sweeping rain which leaveth no food.

4 К оито отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

They that forsake the law praise the wicked; but such as keep the law contend with them.

5 З лите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

Evil men understand not judgment; but they that seek Jehovah understand everything.

6 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак <между> два пътя, макар и да е богат.

Better is the poor that walketh in his integrity, than he that is perverse, double in ways, though he be rich.

7 К ойто пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

Whoso observeth the law is a son that hath understanding; but he that is a companion of profligates bringeth shame to his father.

8 К ойто умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

He that by usury and unjust gain increaseth his substance gathereth it for him that is gracious to the poor.

9 К ойто отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

He that turneth away his ear from hearing the law, even his prayer is an abomination.

10 К ойто заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

Whoso causeth the upright to go astray in an evil way, shall himself fall into his own pit; but the perfect shall inherit good.

11 Б огатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

A rich man is wise in his own eyes; but the poor that hath understanding searcheth him out.

12 К огато тържествуват праведните има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

When the righteous triumph, there is great glory; but when the wicked rise, men conceal themselves.

13 К ойто крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

He that covereth his transgressions shall not prosper; but whoso confesseth and forsaketh shall obtain mercy.

14 Б лажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

Happy is the man that feareth always; but he that hardeneth his heart shall fall into evil.

15 К ато ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

A roaring lion, and a ranging bear, is a wicked ruler over a poor people.

16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, <Знай>, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

The prince void of intelligence is also a great oppressor: he that hateth covetousness shall prolong days.

17 Ч овек, който е товарен с кръвта на <друг> човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

A man laden with the blood of person, fleeth to the pit: let no man stay him.

18 К ойто ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако <между> два пътя изведнъж ще падне.

Whoso walketh in integrity shall be saved; but he that is perverted in double ways, shall fall in one.

19 К ойто обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне {Еврейски: Пълен със сиромашия.} сиромашия.

He that tilleth his land shall be satisfied with bread; but he that followeth the worthless shall have poverty enough.

20 В ерният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

A faithful man aboundeth with blessings; but he that maketh haste to be rich shall not be innocent.

21 Н е е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб <такъв> човек ще извърши престъпление.

To have respect of persons is not good; but for a piece of bread will a man transgress.

22 К ойто има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.

He that hath an evil eye hasteth after wealth, and knoweth not that poverty shall come upon him.

23 К ойто изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

He that rebuketh a man shall afterwards find more favour than he that flattereth with the tongue.

24 К ойто краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

Whoso robbeth his father and his mother, and saith, It is no transgression, the same is the companion of a destroyer.

25 Ч овек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

He that is puffed up in soul exciteth contention; but he that relieth upon Jehovah shall be made fat.

26 К ойто уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

He that confideth in his own heart is a fool; but whoso walketh wisely, he shall be delivered.

27 К ойто дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си <от тях> ще има много клетви.

He that giveth unto the poor shall not lack; but he that withdraweth his eyes shall have many a curse.

28 К огато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

When the wicked rise, men hide themselves; but when they perish, the righteous increase.