1 К ойто се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

He that separateth himself seeketh pleasure, he is vehement against all sound wisdom.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

A fool hath no delight in understanding, but only that his heart may reveal itself.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

When the wicked cometh, there cometh also contempt, and with ignominy reproach.

4 Д умите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

The words of a man's mouth are deep waters, the fountain of wisdom is a gushing brook.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

It is not good to accept the person of the wicked, to wrong the righteous in judgment.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

A fool's lips enter into contention, and his mouth calleth for stripes.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

A fool's mouth is destruction to him, and his lips are a snare to his soul.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

The words of a talebearer are as dainty morsels, and they go down into the innermost parts of the belly.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

He also who is indolent in his work is brother of the destroyer.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

The name of Jehovah is a strong tower: the righteous runneth into it, and is safe.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

The rich man's wealth is his strong city, and as a high wall in his own imagination.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

Before destruction the heart of man is haughty; and before honour humility.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

He that giveth answer before he heareth, it is folly and shame unto him.

14 Д ухът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

The spirit of a man sustaineth his infirmity; but a broken spirit who can bear?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

The heart of an intelligent getteth knowledge, and the ear of the wise seeketh knowledge.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

A man's gift maketh room for him, and bringeth him before great men.

17 К ойто пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

He that is first in his own cause just; but his neighbour cometh and searcheth him.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

The lot causeth contentions to cease, and parteth between the mighty.

19 Б рат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

A brother offended is than a strong city; and contentions are as the bars of a palace.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

A man's belly is satisfied with the fruit of his mouth; with the increase of his lips is he satisfied.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Death and life are in the power of the tongue, and they that love it shall eat the fruit thereof.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

Whoso hath found a wife hath found a good thing, and hath obtained favour from Jehovah.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

He that is poor speaketh with supplications, but the rich answereth roughly.

24 Ч овек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

A man of friends will come to ruin but there is a friend sticketh closer than a brother.