1 К аза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

And he said also to disciples, There was a certain rich man who had a steward, and he was accused to him as wasting his goods.

2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

And having called him, he said to him, What this that I hear of thee? give the reckoning of thy stewardship, for thou canst be no longer steward.

3 Т огава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

And the steward said within himself, What shall I do; for my lord is taking the stewardship from me? I am not able to dig; I am ashamed to beg.

4 С етих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

I know what I will do, that when I shall have been removed from the stewardship I may be received into their houses.

5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

And having called to each one of the debtors of his own lord, he said to the first, How much owest thou to my lord?

6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

And he said, A hundred baths of oil. And he said to him, Take thy writing and sit down quickly and write fifty.

7 П осле каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

Then he said to another, And thou, how much dost thou owe? And he said, A hundred cors of wheat. And he says to him, Take thy writing and write eighty.

8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

And the lord praised the unrighteous steward because he had done prudently. For the sons of this world are, for their own generation, more prudent than the sons of light.

9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

And I say to you, Make to yourselves friends with the mammon of unrighteousness, that when it fails ye may be received into the eternal tabernacles.

10 В ерният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

He that is faithful in the least is faithful also in much; and he that is unrighteous in the least is unrighteous also in much.

11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?

If therefore ye have not been faithful in the unrighteous mammon, who shall entrust to you the true?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

and if ye have not been faithful in that which is another's, who shall give to you your own?

13 Н икой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

No servant can serve two masters, for either he will hate the one and will love the other, or he will cleave to the one and despise the other. Ye cannot serve God and mammon.

14 В сичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

And the Pharisees also, who were covetous, heard all these things, and mocked him.

15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.

And he said to them, Ye are they who justify themselves before men, but God knows your hearts; for what amongst men is highly thought of is an abomination before God.

16 З аконът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

The law and the prophets until John: from that time the glad tidings of the kingdom of God are announced, and every one forces his way into it.

17 Н о по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

But it is easier that the heaven and the earth should pass away than that one tittle of the law should fail.

18 В секи, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

Every one who puts away his wife and marries another commits adultery; and every one that marries one put away from a husband commits adultery.

19 И маше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

Now there was a rich man and he was clothed in purple and fine linen, making good cheer in splendour every day.

20 И маше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

And a poor man, by name Lazarus, was laid at his gateway full of sores,

21 к ато желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

and desiring to be filled with the crumbs which fell from the table of the rich man; but the dogs also coming licked his sores.

22 У мря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

And it came to pass that the poor man died, and that he was carried away by the angels into the bosom of Abraham. And the rich man also died and was buried.

23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

And in hades lifting up his eyes, being in torments, he sees Abraham afar off, and Lazarus in his bosom.

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

And he crying out said, Father Abraham, have compassion on me, and send Lazarus that he may dip the tip of his finger in water and cool my tongue, for I am suffering in this flame.

25 Н о Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

But Abraham said, Child, recollect that thou hast fully received thy good things in thy lifetime, and likewise Lazarus evil things. But now he is comforted here, and thou art in suffering.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

And besides all this, between us and you a great chasm is fixed, so that those who desire to pass hence to you cannot, nor do they who from there pass over unto us.

27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

And he said, I beseech thee then, father, that thou wouldest send him to the house of my father,

28 з ащото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

for I have five brothers, so that he may earnestly testify to them, that they also may not come to this place of torment.

29 Н о Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

But Abraham says to him, They have Moses and the prophets: let them hear them.

30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

But he said, Nay, father Abraham, but if one from the dead should go to them, they will repent.

31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.

And he said to him, If they hear not Moses and the prophets, not even if one rise from among dead will they be persuaded.