1 С лед това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

And Jacob lifted up his eyes and looked, and behold, Esau was coming, and with him four hundred men. And he distributed the children to Leah, and to Rachel, and to the two maidservants:

2 С лугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

and he put the maidservants and their children foremost, and Leah and her children after, and Rachel and Joseph hindmost.

3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

And he passed on before them, and bowed to the earth seven times, until he came near to his brother.

4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

And Esau ran to meet him, and embraced him, and fell on his neck, and kissed him; and they wept.

5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти.

And he lifted up his eyes and saw the women and the children, and said, Who are these with thee? And he said, The children that God has graciously given thy servant.

6 Т огава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

And the maidservants drew near, they and their children, and they bowed.

7 Т ака пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

And Leah also, with her children, drew near, and they bowed. And lastly Joseph drew near, and Rachel, and they bowed.

8 Т огава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

And he said, What thou by all the drove which I met? And he said, To find favour in the eyes of my lord.

9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

And Esau said, I have enough, my brother; let what thou hast be thine.

10 Н о Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

And Jacob said, No, I pray thee; if now I have found favour in thine eyes, then receive my gift from my hand; for therefore have I seen thy face, as though I had seen the face of God, and thou hast received me with pleasure.

11 П риеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

Take, I pray thee, my blessing which has been brought to thee; because God has been gracious to me, and because I have everything. And he urged him, and he took.

12 Т огава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

And he said, Let us take our journey, and go on, and I will go before thee.

13 Н о <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

And he said to him, My lord knows that the children are tender, and the suckling sheep and kine are with me; and if they should overdrive them only one day, all the flock would die.

14 Г осподарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

Let my lord, I pray thee, pass on before his servant, and I will drive on at my ease according to the pace of the cattle that is before me, and according to the pace of the children, until I come to my lord, to Seir.

15 А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си.

And Esau said, Let me now leave with thee of the people that are with me. And he said, What need? Let me find favour in the eyes of my lord.

16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

And Esau returned that day on his way to Seir.

17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}.

And Jacob journeyed to Succoth, and built himself a house, and for his cattle he made booths. Therefore the name of the place was called Succoth.

18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

And Jacob came safely city Shechem, which is in the land of Canaan, when he came from Padan-Aram; and he encamped before the city.

19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

And he bought the portion of the field where he had spread his tent, of the hand of the sons of Hamor, Shechem's father, for a hundred kesitahs.

20 Т ам издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

And there he set up an altar, and called it El-Elohe-Israel.