1 С оломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи.

And Solomon the son of David was strengthened in his kingdom, and Jehovah his God was with him and magnified him exceedingly.

2 Т огава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините <домове;>

And Solomon spoke to all Israel, to the captains of thousands and of hundreds, and to the judges, and to all the princes of all Israel, the chief fathers;

3 и така, Соломон и цялото общество с него, отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Моисей беше направил в пустинята.

and Solomon, and all the congregation with him, went to the high place at Gibeon; for there was God's tent of meeting which Moses the servant of Jehovah had made in the wilderness.

4 А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на <мястото>, което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим.

But the ark of God had David brought up from Kirjath-jearim to the that David had prepared for it; for he had spread a tent for it at Jerusalem.

5 П ри това, медният олтар, който Везелеил, син на Урия, Оровият син, беше направил, бе там пред Господната скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.

And the brazen altar that Bezaleel the son of Uri, the son of Hur, had made, was there before the tabernacle of Jehovah; and Solomon and the congregation sought unto it.

6 Т ам отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който <олтар> бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния.

And Solomon offered there upon the brazen altar before Jehovah which was at the tent of meeting; and he offered up a thousand burnt-offerings upon it.

7 В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам.

In that night God appeared to Solomon, and said to him, Ask what I shall give thee.

8 А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него.

And Solomon said to God, Thou hast shewn unto David my father great loving-kindness, and hast made me king in his stead.

9 С ега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, <което Ти даде> на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.

Now, Jehovah Elohim, let thy word unto David my father be firm; for thou hast made me king over a people numerous as the dust of the earth.

10 Д ай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} <прилично> пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?

Give me now wisdom and knowledge, that I may go out and come in before this people; for who can judge this thy great people?

11 И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,

And God said to Solomon, Because this was in thy heart, and thou hast not asked riches, wealth, or honour, nor the life of them that hate thee, neither yet hast asked long life; but hast asked for thyself wisdom and knowledge, that thou mayest judge my people, over whom I have made thee king:

12 д ават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.

wisdom and knowledge are granted unto thee; and I will give thee riches and wealth and honour, such as none of the kings have had that have been before thee, neither shall any after thee have the like.

13 Т огава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля.

Then Solomon came back the high place at Gibeon to Jerusalem, from before the tent of meeting, and reigned over Israel.

14 И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

And Solomon gathered chariots and horsemen; and he had a thousand four hundred chariots and twelve thousand horsemen; and he placed them in the chariot-cities, and with the king at Jerusalem.

15 И царят направи среброто и златото <да изобилват> в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.

And the king made silver and gold in Jerusalem as stones, and cedars made he as the sycamores that are in the lowland for abundance.

16 И за Соломона докарваха коне из Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.

And the exportation of horses that Solomon had was from Egypt: a caravan of the king's merchants fetched a drove, at a price.

17 А извеждаха и докарваха из Египет всяка колесница за шестстотин сребърни <сикли>, и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе и за сирийските царе <конете им> се доставяха чрез тия <търговци>.

And they fetched up and brought forth out of Egypt a chariot for six hundred of silver, and a horse for a hundred and fifty; and so they brought by their means, for all the kings of the Hittites and for the kings of Syria.