1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

¶ Let us, therefore, fear, lest a promise being left us of entering into his rest, any of you should seem to come short of it.

2 З ащото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

For unto us was the gospel preached, as well as unto them, but it did not profit those that heard the word without mixing it with faith.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

(For we who have believed do enter into the rest) as he said, As I have sworn in my wrath, they shall not enter into my rest although the works were finished from the foundation of the world.

4 З ащото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

For he spoke in a certain place of the seventh day like this, And God rested the seventh day from all his works.

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

And in this place again, They shall not enter into my rest.

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

Seeing, therefore, it remains that some must enter therein, and those to whom it was first preached did not enter in because of disobedience;

7 & lt;затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

Again, he determines a certain day, saying, Today, by David so long a time afterward; as it is said, Today if ye will hear his voice, harden not your hearts.

8 З ащото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

For if Jesus had given them rest, then he would not afterward have spoken of another day.

9 С ледователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

There remains therefore a rest for the people of God.

10 З ащото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

For he that is entered into his rest, he also has ceased from his own works, as God did from his.

11 З атова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

¶ Let us therefore make haste to enter into that rest, lest anyone fall after the same example of disobedience.

12 З ащото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

For the word of God is alive and efficient and sharper than any twoedged sword, piercing even to the dividing asunder of soul and spirit, and of the joints and marrow, and is a discerner of the thoughts and intents of the heart.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

Neither is there any created thing that is not manifested in his presence, but all things are naked and opened unto the eyes of him of whom we speak.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

Having, therefore, a great high priest who penetrated the heavens, Jesus the Son of God, let us hold fast this profession of our hope.

15 З ащото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

For we do not have a high priest who cannot sympathize with our weaknesses, but was in all points tempted like as we are, yet without sin.

16 З атова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

Let us, therefore, come boldly unto the throne of his grace, that we may obtain mercy and find grace to help in time of need.