1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

¶ And he began again to teach by the sea side, and there was gathered unto him a great multitude, so that he entered into a ship and sat in the sea, and the whole multitude was by the sea on the land.

2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

And he taught them many things by parables and said unto them in his doctrine,

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

Hearken; Behold, the sower went out to sow;

4 И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

and it came to pass as he sowed some fell by the way side, and the fowls of the air came and devoured it up.

5 Д руги паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

And some fell on stony ground where it had not much earth, and immediately it sprang up because it had no depth of earth;

6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

but when the sun was up, it was scorched, and because it had no root, it withered away.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

And some fell among thorns, and the thorns grew up and choked it, and it yielded no fruit.

8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

And other fell on good ground and did yield fruit that sprang up and increased and brought forth: some thirty and some sixty and some a hundred.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

And he said unto them, He that has ears to hear, let him hear.

10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

And when he was alone, those that were close to him with the twelve asked of him the parable.

11 И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

And he said unto them, Unto you it is given to know the mystery of the kingdom of God; but unto those that are without, all these things are done in parables,

12 т ъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

that seeing they may see and not perceive, and hearing they may hear and not understand, lest at any time they should be converted, and their sins should be forgiven them.

13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

And he said unto them, Know ye not this parable? How then will ye understand all the parables?

14 С еячът сее словото.

The sower is he who sows the word.

15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

And these are those by the way side, in whom the word is sown, but when they have heard, Satan comes and takes away the word that was sown in their hearts.

16 С ъщо и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

And likewise these are those who are sown on stony ground, who when they have heard the word immediately receive it with gladness

17 н ямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

but have no root in themselves and are temporal; afterward, when tribulation or persecution arises for the word’s sake, immediately they are offended.

18 П осяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

And these are those who are sown among thorns, such as hear the word,

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

and the cares of this world and the deceitfulness of riches and the lusts of other things entering in choke the word, and it becomes unfruitful.

20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

And these are those who are sown in good ground, such as hear the word and receive it and bring forth fruit: some thirtyfold, some sixty, and some a hundred.

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

¶ And he also said unto them, Is the lamp brought to be put under the bushel or under the bed? and not to be set in the lampstand?

22 З ащото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

For there is nothing hid which shall not be manifested; nor secret which shall not be exposed.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

If anyone has ears to hear, let him hear.

24 К аза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

And he also said unto them, Take heed what ye hear; with the measure ye measure by, ye shall be measured by others, and unto you that hear shall more be added.

25 З ащото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

For he that has, to him shall be given; and he that has not, from him shall be taken even that which he has.

26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

He also said, So is the kingdom of God, as if a man should cast seed into the ground

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

and should sleep and rise night and day, and the seed should spring forth and grow up, he knows not how.

28 З емята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

For the earth brings forth fruit of herself: first the blade, then the ear, after that the full grain in the ear.

29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

But when the fruit is brought forth, immediately he puts in the sickle because the harvest is come.

30 П ри това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

He also said, Whereunto shall we liken the kingdom of God? Or with what parable shall we compare it?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

It is like a grain of mustard seed, which, when it is sown in the earth, is less than all the seeds that are in the earth;

32 н о когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

but when it is sown, it grows up and becomes greater than all herbs and shoots out great branches, so that the fowls of the air may lodge under the shadow of it.

33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

And with many such parables he spoke the word unto them as they were able to hear it.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

But without a parable he did not speak unto them; and when they were alone, he expounded all things to his disciples.

35 И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

¶ And that same day, when evening was come, he said unto them, Let us pass over unto the other side.

36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

And when they had sent away the multitude, they took him even as he was in the ship. And there were also with him other little ships.

37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

And there arose a great storm of wind, and the waves beat into the ship, so that it was now full.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

And he was in the hinder part of the ship, asleep on a pillow; and they awoke him and said unto him, Master, dost thou not care that we perish?

39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

And as he arose, he rebuked the wind and said unto the sea, Peace, be still. And the wind ceased, and there was a great calm.

40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

And he said unto them, Why are ye so fearful? How is it that ye have no faith?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

And they feared exceedingly and said one to another, Who is this, that even the wind and the sea obey him?