1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

¶ And he entered again into the synagogue, and there was a man there who had a withered hand.

2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

And they watched him, whether he would heal him on the sabbath day, that they might accuse him.

3 Т ой каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

So he said unto the man who had the withered hand, Stand forth.

4 Т огава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

And he said unto them, Is it lawful to do good on the sabbath days or to do evil? to save the person or to kill them? But they were silent.

5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

And looking round about on them with anger, being grieved for the blindness of their hearts, he said unto the man, Stretch forth thine hand. And he stretched it out and his hand was restored whole as the other.

6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

And as the Pharisees went forth, they took counsel with the Herodians against him, to kill him.

7 Т огава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

But Jesus withdrew himself with his disciples to the sea, and a great multitude from Galilee followed him, and from Judaea

8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.

and from Jerusalem and from Idumaea and from beyond Jordan. And those who dwell around Tyre and Sidon, a great multitude, hearing what great things he did, came unto him.

9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

And he spoke to his disciples that a small ship should wait on him because of the multitude, lest they should throng him.

10 З ащото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

For he had healed many, insomuch that as many as had plagues pressed upon him to touch him.

11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

And the unclean spirits, when they saw him, fell down before him and cried out, saying, Thou art the Son of God.

12 Н о Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

And he straitly charged them that they should not make him known.

13 С лед това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

¶ And he went up to the mountain and called unto himself whom he would, and they came unto him.

14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

And he established twelve, that they should be with him, and that he might send them forth to preach

15 и да имат власт да изгонват бесове.

and to have power to heal sicknesses and to cast out devils:

16 & lt;Определи:> Симона, на когото даде името Петър;

Simon, whom he gave the name Peter;

17 и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

and James the son of Zebedee and John the brother of James, whom he surnamed them Boanerges, which is The sons of thunder;

18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

and Andrew and Philip and Bartholomew and Matthew and Thomas and James the son of Alphaeus and Thaddaeus and Simon the Canaanite

19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

and Judas Iscariot, who also betrayed him; and they came home.

20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

And the multitude came together again, so that they could not so much as eat bread.

21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

And when his friends and family heard of it, they went out to lay hold on him; for they said, He is beside himself.

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

¶ But the scribes who had come down from Jerusalem said that he had Beelzebub and that by the prince of the devils he cast out devils.

23 Н о Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

And he called them unto him and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?

24 А ко едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

If a kingdom is divided against itself, that kingdom cannot remain.

25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

And if a house is divided against itself, that house cannot remain.

26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

And if Satan rises up against himself and is divided, he cannot remain, but has an end.

27 О баче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

No man can enter into a strong man’s house and spoil his goods except he will first bind the strong man, and then he will spoil his house.

28 И стина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

Verily I say unto you, All sins shall be forgiven unto the sons of men and whatever blasphemies with which they shall blaspheme,

29 н о ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

but whosoever shall blaspheme against the Holy Spirit shall never have forgiveness but is obligated to eternal judgment,

30 & lt;Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.

because they said, He has an unclean spirit.

31 Д охождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

¶ There came then his brethren and his mother, and, standing without, sent unto him, calling him.

32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

The multitude was sitting all around him, and they said unto him, Behold, thy mother and thy brothers and sisters seek thee without.

33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?

And he answered them, saying, Who is my mother or my brethren?

34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

And looking round about on those who sat about him, he said, Behold my mother and my brethren!

35 З ащото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

For whosoever doeth the will of God, the same is my brother and my sister and my mother.