1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

¶ Then all the publicans and sinners drew near unto him to hear him.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

And the Pharisees and scribes murmured, saying, This man receives sinners and eats with them.

3 И той им изговори тая притча, като каза:

And he spoke this parable unto them, saying,

4 К ой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

What man of you having a hundred sheep if he lose one of them, does not leave the ninety-nine in the wilderness and go after that which is lost until he finds it?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

And when he has found it, he lays it on his shoulders, rejoicing.

6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

And when he comes home, he calls together his friends and neighbours, saying unto them, Rejoice with me, for I have found my sheep which was lost.

7 К азвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

I say unto you that likewise there shall be more joy in heaven over one sinner that repents than over ninety-nine just persons, who need no repentance.

8 И ли коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

Or what woman having ten drachmas, if she loses one drachma, does not light a lamp and sweep the house and seek diligently until she finds it?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

And when she has found it, she calls her friends and her neighbours together, saying, Rejoice with me, for I have found the drachma which I had lost.

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Likewise, I say unto you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner that repents.

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

¶ And he said, A certain man had two sons;

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

and the younger of them said to his father, Father, give me the portion of the estate that falls to me. And he divided unto them his living.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

And not many days after, the younger son gathered all together and took his journey into a far country and there wasted his estate with riotous living.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

And when he had spent all, there arose a mighty famine in that land; and he began to be in want.

15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

And he went and joined himself to a citizen of that country; and he sent him into his fields to feed swine.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

And he longed to fill his belly with the husks that the swine ate, but no one gave them unto him.

17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

And when he came to himself, he said, How many hired servants of my father’s have abundance of bread, and I perish here with hunger!

18 Щ е стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

I will arise and go to my father and will say unto him, Father, I have sinned against heaven and before thee

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

and am no longer worthy to be called thy son; make me as one of thy hired servants.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

And he arose and came to his father. But when he was yet a great way off, his father saw him and was moved with compassion and ran and fell on his neck and kissed him.

21 Р ече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

And the son said unto him, Father, I have sinned against heaven and in thy sight and am no longer worthy to be called thy son.

22 Н о бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

But the father said to his slaves, Bring forth the best robe and put it on him and put a ring on his hand and shoes on his feet

23 д окарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

and bring here the fatted calf and kill it, and let us eat and be merry;

24 з ащото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

for this my son was dead and is alive again; he was lost and is found. And they began to be merry.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

Now his elder son was in the field, and as he came and drew near to the house, he heard music and dancing.

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

And he called one of the servants and asked what these things meant.

27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

And he said unto him, Thy brother is come, and thy father has killed the fatted calf because he has received him safe and sound.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

And he was angry and would not go in, therefore his father came out and intreated him.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

And he, answering, said to his father, Behold, these many years I have served thee, neither at any time have I transgressed thy commandment; and yet thou never gavest me a kid that I might make merry with my friends.

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

But as soon as this thy son was come who has devoured thy living with harlots, thou hast killed the fatted calf for him.

31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

And he said unto him, Son, thou art always with me, and all that I have is thine.

32 Н о прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

It was necessary that we should make merry and be glad, for this thy brother was dead and is alive again; he was lost and is found.