1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и <означаваше> големи бедствия; и той разбра и проумя видението.

¶ In the third year of Cyrus king of Persia the Word was revealed unto Daniel, whose name was called Belteshazzar; and the Word was true, but the time appointed was long: and he understood the Word, and had intelligence in the vision.

2 ( В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;

In those days I, Daniel, was mourning three weeks of days.

3 в кусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици).

I ate no pleasant bread, neither did flesh nor wine come into my mouth, neither did I anoint myself at all until the three weeks of days were fulfilled.

4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,

And in the twenty-fourth day of the first month as I was by the side of the great river, which is Hiddekel;

5 к ато подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато.

and lifting up my eyes, I saw, and behold a man clothed in linens, whose loins were girded with very pure gold:

6 Т ялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.

his body was like the stone of Tarsis turquoise, and his face as a bolt of lightning, and his eyes as lamps of fire, and his arms and his feet like in colour to brilliant brass, and the voice of his words like the voice of an army.

7 С амо аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.

And only I, Daniel, saw that vision: for the men that were with me did not see the vision; but a great fear fell upon them, and they fled and hid themselves.

8 И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен.

Therefore I was left alone and saw this great vision, and there remained no strength in me, for my strength was turned into dismay, and I retained no strength.

9 Ч ух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз <паднах> на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.

Yet I heard the voice of his words, and when I heard the voice of his words, then was I placed into a deep sleep on my face, and my face was toward the ground.

10 И , ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.

¶ And, behold, a hand touched me and caused me to move upon my knees and upon the palms of my hands.

11 И рече ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан.

And he said unto me, Daniel, O man greatly beloved, pay attention to the words that I shall speak unto thee, and stand up upon thy feet: for I am sent now unto thee. And as he was speaking this with me, I was trembling.

12 Т огава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.

And he said unto me, Fear not, Daniel: for from the first day that thou didst give thy heart to understand and to afflict thy soul before thy God, thy words were heard, and I am come because of thy words.

13 О баче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе,

But the prince of the kingdom of Persia withstood me twenty-one days: and behold, Michael, one of the chief princes, came to help me; and I remained there with the kings of Persia.

14 и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.

Now I am come to make thee know what shall befall thy people in the latter days, for there shall still be vision for several days.

15 И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.

And as he was speaking such words unto me, I looked toward the ground and became dumb.

16 И , ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.

And, behold, one like the similitude of the son of man touched my lips; then I opened my mouth and spoke and said unto him that stood before me, O my Lord, by the vision my sorrows are turned upon me, and I have retained no strength.

17 З ащото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.

For how can the slave of my Lord talk with my Lord? for as for me, for in that instant I had no more strength in me, neither was there any breath left in me.

18 Т огава пак се допря до мене <нещо> като човешки образ и ме подкрепи.

Then there came again and touched me one like the appearance of a man, and he comforted me,

19 И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.

and said, O man greatly beloved, fear not: peace be unto thee, be of good cheer, and be well. And as he spoke unto me, I was strengthened and said, Let my Lord speak; for thou hast strengthened me.

20 Т огава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.

Then said he, Knowest thou why I have come unto thee? Because now I must return to fight with the prince of the Persians; and when I am gone forth, next the prince of Grecia shall come.

21 В се пак, обаче, ще ти известя <значението> на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия <князе>, освен вашия княз Михаил.

But I will interpret unto thee that which is written in the scripture of truth: and there is no one that holds with me in these things, but Michael your prince.