1 Т огава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;

¶ Then Solomon said, The LORD has said that he would dwell in the thick darkness.

2 н о аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

I, therefore, have built a house of habitation for thee and a place for thy dwelling for ever.

3 П осле царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

And the king turned his face and blessed the whole congregation of Israel, and all the congregation of Israel was standing.

4 Б лагословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

And he said, Blessed be the LORD God of Israel, who has with his hand fulfilled that which he spoke with his mouth to my father David, saying,

5 О т деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;

Since the day that I brought forth my people out of the land of Egypt, I chose no city among all the tribes of Israel to build a house in, that my name might be there; neither did I choose any man to be a prince over my people Israel.

6 н о избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;

But I have chosen Jerusalem that my name might be there and have chosen David to be over my people Israel.

7 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

Now it was in the heart of David, my father, to build a house unto the name of the LORD God of Israel.

8 н о Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

But the LORD said to David, my father, Forasmuch as it was in thy heart to build a house for my name, thou didst well in that it was in thy heart;

9 Т и, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

notwithstanding, thou shalt not build the house, but thy son which shall come forth out of thy loins, he shall build a house for my name.

10 Г оспод, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

The LORD, therefore, has performed his word that he has spoken, for I am risen up in the place of David, my father, and am set on the throne of Israel, as the LORD had said, and have built the house unto the name of the LORD God of Israel.

11 И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.

And in it I have put the ark, in which is the covenant of the LORD that he made with the sons of Israel.

12 Т огава <Соломон> застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.

¶ Then he stood before the altar of the LORD in the presence of all the congregation of Israel and spread forth his hands.

13 ( Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:

For Solomon had made a brasen scaffold, five cubits long and five cubits wide and three cubits high, and had set it in the midst of the court; and upon it he stood and knelt down upon his knees before all the congregation of Israel and spread forth his hands toward heaven

14 Г осподи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

and said, O LORD God of Israel, there is no God like thee in the heaven nor in the earth who keeps covenant and shows mercy unto thy slaves that walk before thee with all their hearts;

15 К ойто си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! <това, което> си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.

who hast kept unto thy slave David, my father, that which thou hast promised him; thou didst say it with thy mouth and hast fulfilled it with thy hand, as it is this day.

16 С ега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.

Now, therefore, O LORD God of Israel, keep with thy slave David, my father, that which thou hast promised him, saying, There shall not fail thee a man in my sight to sit upon the throne of Israel, under the condition that thy sons keep their way, walking in my law, as thou hast walked before me.

17 С ега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида.

Now then, O LORD God of Israel, let thy word stand firm, which thou hast spoken unto thy slave David.

18 Н о Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

Is it true that God is to dwell with men on the earth? Behold, heaven and the heaven of heavens cannot contain thee, how much less this house which I have built!

19 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

But thou shalt look upon the prayer of thy slave and upon his supplication, O LORD my God, to hearken unto the cry and the prayer with which thy slave prays before thee

20 з а да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

that thine eyes may be open upon this house day and night, upon the place of which thou hast said, My name shall be there, to hearken unto the prayer which thy slave prays in this place.

21 С лушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

Hearken, likewise, unto the supplications of thy slave and of thy people Israel when they shall pray in this place; hear thou from the heavens, from thy dwelling place, even hear and forgive.

22 А ко съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

If a man sins against his neighbour and an oath is laid upon him to make him swear, and the oath comes before thy altar in this house,

23 т огава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

thou shalt hear from heaven and do right unto thy slaves, by requiting the wicked, by recompensing his way upon his own head, and by justifying the righteous, by giving him according to his righteousness.

24 А ко людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом,

And if thy people Israel should fall before their enemies because they have sinned against thee and if they should convert and confess thy name and pray and make supplication before thee in this house,

25 т огава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.

thou shalt hear from the heavens and forgive the sin of thy people Israel and bring them again unto the land which thou gavest to them and to their fathers.

26 К огато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,

If the heavens should become shut up, that there be no rain because they have sinned against thee; yet if they pray in this place and confess thy name and become converted from their sins when thou dost afflict them,

27 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

thou shalt hear them from heaven and forgive the sin of thy slaves and of thy people Israel, and thou shalt teach them the good way, that they may walk therein, and send rain upon thy land which thou hast given unto thy people for an inheritance.

28 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест <ако се появи между тях, ->

If there should be famine in the land, or if there should be pestilence, if there should be blasting, or mildew, locusts, or caterpillars; if their enemies besiege them in the cities of their land; whatever affliction or sickness there may be;

29 т огава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,

every prayer and every supplication made of any man, or of all thy people Israel or of anyone who knows his affliction and his grief in his heart, if they shall extend their hands towards this house,

30 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),

thou shalt hear from the heavens, from the place of thy habitation, and forgive and render unto each one according to his ways, having known his heart (for thou only knowest the hearts of the sons of men),

31 з а да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

that they may fear thee and walk in thy ways all the days that they live in the land which thou gavest unto our fathers.

32 А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, - когато дойдат та се помолят в тоя дом,

And also unto the stranger, who is not of thy people Israel, but is come from a far country for thy great name’s sake and thy mighty hand and thy stretched out arm, if they come and pray in this house,

33 т огава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих.

thou shalt hear from the heavens, from the habitation of thy dwelling place, and do according to all that the stranger calls unto thee for, that all the peoples of the earth may know thy name and fear thee, as do thy people Israel, and let them know that thy name is invoked upon this house which I have built.

34 А ко людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят <като се обърнат> към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

If thy people go out to war against their enemies by the way that thou shalt send them and they pray unto thee toward this city which thou hast chosen, toward the house which I have built for thy name,

35 т огава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.

thou shalt hear from the heavens their prayer and their supplication and do them judgment.

36 А ко Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,

If they sin against thee (for there is no man who does not sin,)and thou art angry with them and deliver them over before their enemies so that those that take them carry them away captives unto an enemy land far off or near,

37 и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

and they come into their right mind in the land where they are carried captive, if they convert and pray unto thee in the land of their captivity, saying, We have sinned, we have done iniquity and have dealt wickedly,

38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

if they convert unto thee with all their heart and with all their soul in the land of their captivity, where they have been carried captives and pray toward their land, which thou didst give unto their fathers, and toward the city which thou hast chosen and toward the house which I have built unto thy name,

39 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.

thou shalt hear from the heavens, from the dwelling place of thy habitation, their prayer and their supplications and do their judgment and forgive thy people who have sinned against thee.

40 С ега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място.

Now, my God, let, I beseech thee, thine eyes be open and let thine ears be attentive unto the prayer that is made in this place.

41 С тани, прочее, сега, Господи Боже, <влез> в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага.

Now, therefore, arise, O LORD God, to inhabit thy resting place, thou and the ark of thy strength; let thy priests, O LORD God, be clothed with salvation and let thy merciful ones rejoice in goodness.

42 Г осподи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, <които си показал към> слугата Си Давида.

O LORD God, do not turn away the face of thy anointed one; remember the mercies of David, thy slave.