1 К ой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

¶ Who is this that comes from Edom, with red garments from Bozrah? This glorious one in his apparel, travelling in the greatness of his strength? I that speak in righteousness, mighty to save.

2 З ащо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?

Why art thou red in thine apparel, and thy garments like him that treads in the winefat?

3 А з сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

I have trodden the winepress alone; and of the peoples there was no one with me; for I have trodden them with my anger and have trampled them with my fury; and their blood sprinkled my garments and stained all my raiment.

4 З ащото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

For the day of vengeance is in my heart, and the year of my redeemed is come.

5 А з разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

And I looked, and there was no one to help; and I wondered that there was no one to uphold me; therefore my own arm brought salvation unto me; and my fury, it upheld me.

6 А з стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

And I have trampled down the people with my anger and made them drunk in my fury, and I brought down their strength to the earth.

7 Щ е спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

¶ I will mention the mercies of the LORD and the praises of the LORD according to all that the LORD has bestowed on us and the greatness of his goodness toward the house of Israel, which he has bestowed on them according to his mercies and according to the multitude of his mercies.

8 З ащото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

For he said, Surely they are my people, sons that do not lie: and he was their Saviour.

9 В ъв всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

In all their affliction he was afflicted, and the Angel of his face saved them: with his love and with his clemency he redeemed them; and he bore them and carried them all the days of the age.

10 Н о те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

But they were rebels and angered his holy Spirit; therefore, he was turned to be their enemy, and he himself fought against them.

11 Т огава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

Then he remembered the days of old, of Moses, and his people, saying, Where is he that brought them up out of the sea with the shepherd of his flock? Where is he that put his Holy Spirit within him?

12 К ойто направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

He that led them by the right hand of Moses with the arm of his glory, he who divided the water before them, thus making himself an everlasting name.

13 К ойто ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

He that led them through the deep, as a horse in the wilderness, they never stumbled.

14 Д ухът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

The Spirit of the LORD pastored them as a beast that goes down into the valley; so didst thou lead thy people, to make thyself a glorious name.

15 П огледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

¶ Look down from heaven, and behold from the habitation of thy holiness and of thy glory; where is thy zeal and thy strength, the feeling of thy bowels and of thy mercies toward me? are they restrained?

16 З ащото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

Doubtless thou art our father, though Abraham be ignorant of us, and Israel not acknowledge us; thou, O LORD, art our father; our everlasting Redeemer is thy name.

17 З ащо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

O LORD, why hast thou made us to err from thy ways? Hast thou hardened our heart to thy fear? Return for thy slaves, for the tribes of thine inheritance.

18 М алко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

The people of thy holiness have possessed the promised land but a little while: our adversaries have trodden down thy sanctuary.

19 Н ие сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

We have been like those over whom thou didst never rule, who were never called by thy name.