1 К ато се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

¶ And they took their journey from Elim, and all the congregation of the sons of Israel came unto the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departing out of the land of Egypt.

2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

And the whole congregation of the sons of Israel murmured against Moses and Aaron in the wilderness;

3 И зраилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

and the sons of Israel said unto them, It would have been better if we had died by the hand of the LORD in the land of Egypt, when we sat by the flesh pots and when we ate bread to the full; for ye have brought us forth into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.

4 Т огава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

Then the LORD said unto Moses, Behold, I will rain bread from heaven for you; and the people shall go out and gather the word for every day, that I may prove them, whether they will walk in my law, or not.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

And it shall come to pass that on the sixth day they shall prepare that which they bring in, which shall be twice as much as they gather daily.

6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

Then Moses and Aaron said unto all the sons of Israel, At evening ye shall know that the LORD has brought you out from the land of Egypt;

7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

And in the morning ye shall see the glory of the LORD; for he has heard your murmurings against the LORD; and what are we, that ye murmur against us?

8 М оисей още рече: <Това ще стане>, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

And Moses said, This shall be when the LORD shall give you in the evening flesh to eat and in the morning bread to the full; for the LORD has heard your murmurings which ye have murmured against him; and what are we? Your murmurings are not against us, but against the LORD.

9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви.

And Moses spoke unto Aaron, Say unto all the congregation of the sons of Israel, Come near before the LORD, for he has heard your murmurings.

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.

And it came to pass as Aaron spoke unto the whole congregation of the sons of Israel, that they looked toward the wilderness, and, behold, the glory of the LORD appeared in the cloud.

11 И Господ говори на Моисея, казвайки:

And the LORD spoke unto Moses, saying,

12 Ч ух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

I have heard the murmurings of the sons of Israel; speak unto them, saying, Between the two evenings ye shall eat flesh, and tomorrow ye shall be filled with bread; and ye shall know that I am the LORD your God.

13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.

¶ And it came to pass, that in the evening quail came up, and covered the camp; and in the morning the dew descended round about the host.

14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

And when the dew ceased to descend, behold, upon the face of the wilderness there lay a small round thing as small as the hoar frost on the ground.

15 К ато го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

And when the sons of Israel saw it, they said one to another, It is manna (What is it?): for they did not know what it was. Then Moses said unto them, This is the bread which the LORD has given you to eat.

16 Е то що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.

This is the thing which the LORD has commanded, Gather of it every man according to his eating, an omer for each one, according to the number of your persons; take ye each one for those who are in his tent.

17 И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко,

And the sons of Israel did so and gathered, some more, some less.

18 И когато измериха <събраното> с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

And when they did measure it with an omer, he that gathered much had nothing over, and he that gathered little had no lack; they gathered each one according to his eating.

19 М оисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.

And Moses said, Let no one leave of it until the morning.

20 П ри все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.

Notwithstanding they did not hearken unto Moses; but some of them left of it until the morning, and it bred worms and stank; and Moses was angry with them.

21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.

And they gathered it early in the morning, each one according to his eating; and when the sun waxed hot, it melted.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

¶ And it came to pass that on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for each one; and all the princes of the congregation came and told Moses.

23 А той им рече: Това е <точно> каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

And he said unto them, This is what the LORD has said, Tomorrow is the holy sabbath of rest unto the LORD; bake that which ye will bake today and cook what ye will cook; and that which remains over lay up for you to be kept until the morning.

24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

And they laid it up until the morning as Moses bade; and it did not stink, neither was there any worm in it.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

And Moses said, Eat that today; for today is a sabbath unto the LORD; today ye shall not find it in the field.

26 Ш ест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

Six days ye shall gather it; but on the seventh day, which is the sabbath, in it there shall be none.

27 О баче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

And it came to pass that some of the people went out on the seventh day to gather, and they found none.

28 Т огава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

And the LORD said unto Moses, How long refuse ye to keep my commandments and my laws?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

See that the LORD has given you the sabbath; therefore, he gives you the bread of two days on the sixth day; abide ye every man in his place; let no man go out of his place on the seventh day.

30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

So the people rested on the seventh day.

31 А Израилевият дом нарече тая <храна> Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст. 15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита <смесена> с мед.

And the house of Israel called its name Manna; and it was like coriander seed, white, and the taste of it was like wafers made with honey.

32 Т огава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.

¶ And Moses said, This is what the LORD has commanded, Fill an omer of it to be kept for your descendants, that they may see the bread with which I have fed you in the wilderness when I brought you forth from the land of Egypt.

33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за <идните> ви поколения.

And Moses said unto Aaron, Take a pot and put an omer full of manna in it and lay it up before the LORD, to be kept for your descendants.

34 И така, Аарон я положи пред <плочите на> свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.

As the LORD commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.

35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

Thus the sons of Israel ate manna forty years until they came to a land inhabited; they ate manna until they came unto the borders of the land of Canaan.

36 А гоморът е една десета от ефата.

Now an omer is the tenth part of an ephah.