1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;

¶ Now these are the Gentiles which the LORD left, to prove Israel with them, even as many of Israel as had not known all the wars of Canaan;

2 с амо за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; <именно:>

he left them only that the generations of the sons of Israel might know, and to teach them war, only for those that had known nothing before:

3 п етте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

namely, five cardinals of the Philistines and all the Canaanites and the Sidonians and the Hivites that dwelt in Mount Lebanon, from Mount Baalhermon unto the entering in of Hamath.

4 Т е служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

These, therefore, were left to prove Israel by them, to know whether they would hearken unto the commandments of the LORD, which he had commanded their fathers by the hand of Moses.

5 Т ака също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

And as the sons of Israel dwelt among the Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites, and Jebusites,

6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

they took their daughters to be their wives and gave their daughters to their sons and served their gods.

7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}.

And the sons of Israel did evil in the sight of the LORD and forgot the LORD their God and served the Baalim and the groves.

8 З атова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

¶ Therefore the anger of the LORD was hot against Israel, and he sold them into the hand of Chushanrishathaim king of Mesopotamia, and the sons of Israel served Chushanrishathaim eight years.

9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

And when the sons of Israel cried unto the LORD, the LORD raised up a saviour to the sons of Israel, who saved them, even Othniel, the son of Kenaz, Caleb’s younger brother.

10 Д ух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

And the Spirit of the LORD came upon him, and he judged Israel and went out to war; and the LORD delivered Chushanrishathaim king of Mesopotamia into his hand, and his hand prevailed against Chushanrishathaim.

11 Т огава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

And the land had rest forty years. And Othniel, the son of Kenaz, died.

12 П ак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

¶ And the sons of Israel did evil again in the sight of the LORD, and the LORD strengthened Eglon, the king of Moab, against Israel because they had done evil in the sight of the LORD.

13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

And he gathered unto him the sons of Ammon and of Amalek and went and smote Israel and took the city of palm trees.

14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

So the sons of Israel served Eglon the king of Moab eighteen years.

15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

But when the sons of Israel cried unto the LORD, the LORD raised them up a saviour, Ehud, the son of Gera, a son of Jemini, a man, who had his right hand impeded, and by him the sons of Israel sent a present unto Eglon, the king of Moab.

16 н о Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

But Ehud had made himself a two-edged sword of a cubit length, and he girded it under his clothing upon his right thigh.

17 Т ой, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

And he brought the present unto Eglon, king of Moab, and Eglon was a very fat man.

18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

And when he had offered the present, he sent away the people that had brought the present.

19 т ой се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той <му> рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

But he, himself turned again from the graven images that were by Gilgal, and said, I have a secret word for thee, O king, who then said, Keep silence. And all that stood by him went out from him.

20 Т огава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

And Ehud came unto him, and he was sitting in a summer parlour, which he had for himself alone. And Ehud said, I have a word from God unto thee. Then he arose out of his seat.

21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

But Ehud put forth his left hand and took the sword from his right thigh and thrust it into Eglon’s belly;

22 т олкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.

in such a manner that the haft also went in after the blade, and the fat closed upon the blade so that he could not draw the dagger out of his belly, and the excrement came out.

23 Т огава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.

Then Ehud went forth through the porch and shut the doors of the parlour upon him and locked them.

24 А когато излезе той, дойдоха слугите на <Еглона>, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.

When he was gone out, his slaves came; and when they saw that the doors of the parlour were locked, they said, Peradventure he covers his feet in his summer chamber.

25 Н о макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

And having waited until they were confounded and he had not opened the doors of the parlour; therefore, they took a key and opened them; and, behold, their lord was fallen down dead on the earth.

26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

But while they had waited, Ehud escaped and passed beyond the graven images and escaped unto Seirath.

27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

And as he entered in, he blew the shofar in the mountain of Ephraim, and the sons of Israel went down with him from the mount, and he before them.

28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

Then he said unto them, Follow after me, for the LORD has delivered your enemies, the Moabites, into your hands. And they went down after him and took the fords of the Jordan towards Moab and did not let anyone pass.

29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.

And they slew of Moab at that time about ten thousand men, all fat, and all men of war, and there escaped not a man.

30 Т ака в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

So Moab was subjected that day under the hand of Israel. And the land had rest eighty years.

31 С лед него настана <времето на> Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

¶ And after him was Shamgar, the son of Anath, who slew of the Philistines six hundred men with an ox goad, and he also saved Israel.