1 Т огава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

¶ Then certain scribes and Pharisees of Jerusalem came unto Jesus, saying,

2 З ащо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

Why do thy disciples transgress the tradition of the elders? For they do not wash their hands when they eat bread.

3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

But he answered and said unto them, Why do ye also transgress the commandment of God by your tradition?

4 З ащото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

For God commanded, saying, Honour thy father and mother, and, He that curses father or mother, let him die without recourse.

5 Н о вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

But ye say, Whosoever shall say to his father or his mother, Whatever I might have helped thee with is already my offering unto God,

6 - той да не почита баща си,. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

and now has no need to honour his father or his mother with succour. Thus ye have made the commandment of God of no effect by your tradition.

7 Л ицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

Ye hypocrites, well did Isaiah prophesy of you, saying,

8 " Тия люде Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

This people draws nigh unto me with their mouth and honours me with their lips, but their heart is far from me.

9 О баче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".

But in vain do they worship me, teaching doctrines and commandments of men.

10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¶ And calling the multitude unto him, he said unto them, Hear and understand:

11 Т ова, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

not that which goes into the mouth defiles the man; but that which comes out of the mouth, this defiles the man.

12 Т огава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

Then his disciples came and said unto him, Knowest thou that the Pharisees were offended when they heard this word?

13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

But he answered and said, Every plant which my heavenly Father has not planted shall be rooted up.

14 О ставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

Let them alone; they are blind leaders of the blind. And if the blind lead the blind, both shall fall into a pit.

15 П етър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

Then Peter answered and said unto him, Declare unto us this parable.

16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

And Jesus said, Are ye also yet without understanding?

17 Н е разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

Do not ye yet understand that whatever enters in at the mouth goes into the belly and is cast out into the draught?

18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

But those things which proceed out of the mouth come forth from the heart, and they defile the man.

19 З ащото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

For out of the heart proceed evil thoughts, murders, adulteries, fornications, thefts, false witness, blasphemies:

20 Т ия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

these are the things which defile the man, but to eat with unwashed hands does not defile the man.

21 И , като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

¶ Then Jesus left there and departed into the parts of Tyre and Sidon.

22 И , ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

And, behold, a woman of Canaan having come out of the same borders cried unto him, saying, Lord, Son of David, have mercy on me; my daughter is sick, possessed by a demon.

23 Н о Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

But he answered her not a word. And his disciples came and besought him, saying, Send her away, for she cries out after us.

24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

But he answered and said, I am not sent but unto the lost sheep of the house of Israel.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

Then she came and worshipped him, saying, Lord, help me.

26 Т ой в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

But he answered and said, It is not good to take the children’s bread and to cast it to the little dogs.

27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

And she said, Yes, Lord, yet the little dogs eat of the crumbs which fall from their masters’ table.

28 Т огава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Then Jesus answered and said unto her, O woman, great is thy faith; be it unto thee even as thou desire. And her daughter was made whole from that very hour.

29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

¶ And Jesus left there and came nigh unto the sea of Galilee and went up into the mountain and sat down there.

30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

And many people came unto him, having with them those that were lame, blind, dumb, maimed, and many other sick and cast them down at Jesus’ feet; and he healed them,

31 т ака щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

insomuch that the multitude wondered when they saw the dumb to speak, the maimed to be whole, the lame to walk, and the blind to see, and they glorified the God of Israel.

32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

Then Jesus called his disciples unto him and said, I have mercy on the multitude because they persevere with me now three days and have nothing to eat, and I desire not to send them away fasting lest they faint in the way.

33 У чениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

Then his disciples say unto him, From where do we have so much bread in the wilderness as to satisfy so great a multitude?

34 И сус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

And Jesus said unto them, How many loaves have ye? And they said, Seven and a few little fishes.

35 Т огава заповяда на народа да насядат на земята.

And he commanded the multitude to sit down on the ground.

36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

And he took the seven loaves and the fishes and gave thanks and broke them and gave to his disciples, and the disciples to the multitude.

37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

And they all ate and were filled, and they took up of the broken food that was left seven baskets full.

38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

And those that ate were four thousand men besides women and children.

39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

And he sent away the multitude and took ship and came into the borders of Magdala.