1 Т огава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

¶ And the Ziphites came unto Saul to Gibeah, saying, Does David not hide himself in the hill of Hachilah, which is before Jeshimon?

2 И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

Then Saul arose and went down to the wilderness of Ziph, having three thousand chosen men of Israel with him, to seek David in the wilderness of Ziph.

3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

And Saul pitched camp in the hill of Hachilah, which is before the wilderness by the way. But David abode in the wilderness, and he perceived that Saul came after him into the wilderness.

4 Д авид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

David, therefore, sent out spies and understood that Saul was indeed come.

5 И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

And David arose and came to the place where Saul had pitched camp, and David beheld the place where Saul lay and Abner, the son of Ner, the captain of his host. And Saul lay in the trench, and the people pitched round about him.

6 Т огава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

¶ Then David spoke and said to Ahimelech, the Hittite, and to Abishai, the son of Zeruiah, brother to Joab, saying, Who will go down with me to Saul to the camp? And Abishai said, I will go down with thee.

7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

So David and Abishai came to the people by night, and, behold, Saul lay sleeping within the trench and his spear stuck in the ground at his head, but Abner and the people lay round about him.

8 Т огава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

Then Abishai said to David, God has delivered thy enemy into thy hand today; now, therefore, let me smite him, I pray thee, with the spear and pin him to the earth at once, and I will not need a second opportunity.

9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

And David said to Abishai, Do not destroy him, for who has stretched forth his hand against the LORD’s anointed, and remained innocent?

10 Р ече още Давид: <Бъди уверен, както си> в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

David said furthermore, As the LORD lives, if the LORD does not smite him or his day comes to die or he descends into battle and perishes,

11 Д а ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

the LORD forbid that I should stretch forth my hand against the LORD’s anointed; but, I pray thee, take thou now the spear that is at his head and the cruse of water and let us go.

12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

So David took the spear and the cruse of water that were at Saul’s head, and they went, and no one saw it nor knew it neither awaked, for they were all asleep because a deep sleep from the LORD had fallen upon them.

13 Т огава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

¶ Then David went over to the other side and stood out of the way on the top of the mountain, a great space being between them;

14 и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

and David cried to the people and to Abner, the son of Ner, saying, Dost thou not answer, Abner? Then Abner answered and said, Who art thou that dost cry to the king?

15 И Давид каза на Авенира: Не си ли ти <доблестен> мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

And David said to Abner, Art not thou a man? And who is there like unto thee in Israel? Why then hast thou not kept thy lord the king? For one of the people came in to destroy the king thy lord.

16 Н е е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

This thing is not good that thou hast done. As the LORD lives, ye are worthy to die because ye have not kept your master, the LORD’s anointed. And now see where the king’s spear is and the cruse of water that was at his head.

17 А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

And Saul knew David’s voice and said, Is this thy voice, my son David? And David said, It is my voice, my lord, O king.

18 Р ече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

And he said, Why does my lord thus pursue after his slave? What have I done? What evil is in my hand?

19 И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в <даденото от> Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

Now, therefore, I pray thee, let my lord the king hear the words of his slave. If the LORD has stirred thee up against me, let him smell the fragrance of an offering, but if they were the sons of men, let them be cursed before the LORD, for they have driven me out this day from joining myself to the inheritance of the LORD, saying, Go, serve other gods.

20 С ега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

Now therefore, do not let my blood fall to the earth before the face of the LORD, for the king of Israel is come out to seek a flea as when one hunts a partridge in the mountains.

21 Т огава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

¶ Then Saul said, I have sinned; return, my son David; for I will do no more harm unto thee because my life was precious in thine eyes today. Behold, I have played the fool and have erred exceedingly.

22 А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

And David answered and said, Behold the king’s spear! Let one of the servants come over and take it.

23 А Господ да въздаде на всекиго според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

The LORD render to each one his righteousness and his faithfulness, for the LORD delivered thee into my hand today, but I would not stretch forth my hand against the LORD’s anointed.

24 Е то, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

And, behold, as thy life has been esteemed today in my eyes, so let my life be esteemed in the eyes of the LORD and let him deliver me out of all affliction.

25 Т огава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш <велики дела>, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.

Then Saul said to David, Blessed art thou, my son David; without a doubt thou shalt do great things and prevail. So David went on his way, and Saul returned to his place.