1 П одир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

¶ After these things there was a feast of the Jews, and Jesus went up to Jerusalem.

2 А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

Now in Jerusalem there is a pool by the sheep gate, which in Hebrew is called, Bethesda, having five porches.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

In these lay a great multitude of those who were sick, blind, halt, withered, waiting for the moving of the water.

4 З ащото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

For an angel went down at a certain time into the pool and troubled the water; whosoever then first after the troubling of the water stepped in was made whole of whatever disease he had.

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

And a certain man was there who had an infirmity thirty-eight years.

6 И сус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

When Jesus saw him lying there and knew that he had been now a long time in that case, he said unto him, Dost thou desire to be made whole?

7 Б олният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

The impotent man answered him, Sir, I have no man when the water is troubled to put me into the pool, but while I am coming, another steps down before me.

8 И сус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

Jesus said unto him, Rise, take up thy bed, and walk.

9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

And immediately the man was made whole and took up his bed and walked, and on that day was the sabbath.

10 З атова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

The Jews therefore said unto him that was cured, It is the sabbath day; it is not lawful for thee to carry thy bed.

11 Н о той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

He answered them, He that made me whole, the same said unto me, Take up thy bed and walk.

12 П опитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

Then they asked him, Who is the man that said unto thee, Take up thy bed and walk?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

And he that was healed did not know who it was; for Jesus had conveyed himself away, a multitude being in that place.

14 П о-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

Afterward Jesus found him in the temple and said unto him, Behold, thou art made whole; sin no more, lest a worse thing come unto thee.

15 Ч овекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

The man departed and told the Jews that it was Jesus who had made him whole.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

And for this reason the Jews persecuted Jesus and sought to kill him: because he had done these things on a sabbath.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

¶ But Jesus answered them, My Father works until now, and I work.

18 З атова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

Therefore the Jews sought the more to kill him, because he not only had broken the sabbath but also called God his own Father, making himself equal with God.

19 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

Then Jesus answered and said unto them, Verily, verily, I say unto you, The Son can do nothing of himself but what he sees the Father do; for all that he does, this also the Son does together with him.

20 З ащото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

For the Father loves the Son and shows him all the things that he does, and he will show him greater works than these that ye may marvel.

21 П онеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

For as the Father raises up the dead and gives them life; even so the Son gives life unto whom he will.

22 З ащото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

For the Father judges no man but has committed all judgment unto the Son

23 з а да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

that everyone should honour the Son, even as they honour the Father. He that does not honour the Son does not honour the Father who has sent him.

24 И стина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Verily, verily, I say unto you, He that hears my word and believes him that sent me has eternal life and shall not come into judgment but has passed from death unto life.

25 И стина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

Verily, verily, I say unto you, The hour shall come, and now is, when the dead shall hear the voice of the Son of God, and they that hear shall live.

26 З ащото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

For as the Father has life in himself, so has he given to the Son to have life in himself

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

and has also given him power and authority to execute judgment because he is the Son of man.

28 Н едейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

Marvel not at this, for an hour shall come when all that are in the graves shall hear his voice,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

and those that have done good shall come forth unto the resurrection of life; but those that have done evil, unto the resurrection of judgment.

30 А з не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

I can of my own self do nothing; as I hear, I judge, and my judgment is just because I seek not my own will, but the will of the Father who has sent me.

31 А ко свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

¶ If I bear witness of myself, my witness is not true.

32 Д руг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

There is another that bears witness of me, and I know that the witness which he witnesses of me is true.

33 В ие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

Ye sent unto John, and he bore witness unto the truth.

34 ( Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

But I receive not testimony from man, but I say these things that ye might be saved.

35 Т ой беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

He was a burning and a shining light, and ye were willing to rejoice for one hour in his light.

36 Н о Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

But I have greater testimony than that of John; for the works which the Father has given me to finish, the same works that I do, bear witness of me that the Father has sent me.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

And the Father himself, who has sent me, has borne witness of me. Ye have neither heard his voice at any time nor seen his appearance.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

And ye do not have his word abiding in you; for whom he has sent, him ye do not believe.

39 В ие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

Search the scriptures, for in them ye think ye have eternal life; and they are those who testify of me.

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

And ye will not come to me, that ye might have life.

41 О т човеци слава не приемам;

I do not receive glory from men.

42 н о зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

But I know you that ye have not the love of God in you.

43 А з дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

I have come in my Father’s name, and ye receive me not; if another shall come in his own name, him ye will receive.

44 К ак можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

How can ye believe, who take glory one from another, and seek not the glory that comes only from God?

45 Н е мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

Do not think that I will accuse you to the Father; there is one that accuses you, even Moses, in whom ye trust.

46 З ащото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

For had ye believed Moses, ye would have believed me, for he wrote of me.

47 Н о ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

But if ye do not believe his writings, how shall ye believe my words?