1 П раведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?
¶ Righteous art thou, O LORD, even though I dispute with thee: even so, I will speak judgments with thee; Why does the way of the wicked prosper? All those that completely rebel against thee have peace.
2 Н асадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.
Thou hast planted them, and they have taken root: they grow, and they bring forth fruit; thou art near in their mouth and far from their kidneys.
3 Н о Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш <какво е> сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
But thou, O LORD, dost know me; thou hast seen me and tried my heart toward thee; pull them out like sheep for the slaughter, and mark them for the day of slaughter.
4 Д о кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.
How long shall the land be desolate, and the grass of all the field wither, for the wickedness of those that dwell therein? The cattle are lacking, and the birds, because they said, He shall not see our latter end.
5 А ко тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?
If thou hast run with the footmen, and they have wearied thee then how canst thou contend with horses? and if in the land of peace, in which thou didst trust, they wearied thee, then how wilt thou do in the swelling of Jordan?
6 З ащото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; <Но> не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.
For even thy brethren, and the house of thy father, even they have dealt treacherously with thee, even they have raised their voice after thee, O congregation; do not believe them, when they speak fair words unto thee.
7 Н апуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.
¶ I have forsaken my house, I have left my heritage; I have given the dearly beloved of my soul into the hand of her enemies.
8 Н аследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.
My heritage was unto me as a lion in the forest; it cried out against me, therefore I have hated it.
9 Н аследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.
My heritage is unto me as a speckled bird; the birds round about are against her; come ye, assemble all the beasts of the field, come to devour her.
10 М ного овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.
Many pastors have destroyed my vineyard; they have trodden my heritage under foot; they have made my precious heritage a desolate wilderness.
11 О бърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,
They have made it desolate; it cries against me, desolate; the whole land was made desolate because there was no man that would see.
12 П о всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.
The spoilers are come upon all high places through the wilderness: for the sword of the LORD shall devour from the one end of the land even to the other end of the land; there is no peace for any flesh.
13 С еяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от <тия> си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.
They have sown bread, but shall reap thorns; they had the heritage, but they did not profit; and they shall be ashamed because of your fruits, by the fierce anger of the LORD.
14 Т ака говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, <като казва>: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;
¶ Thus hath the LORD said against all my evil neighbours that touch the heritage which I have caused my people Israel to inherit; Behold, I will pluck them out of their land and pluck out the house of Judah from among them.
15 И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.
And it shall come to pass that after I have plucked them out, I will return and have mercy on them, and will cause them to return, each one to his heritage, and each one to his land.
16 И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.
And it shall come to pass, if they will diligently learn the ways of my people, to swear in my name, saying, The LORD lives; as they taught my people to swear by Baal then they shall be prospered in the midst of my people.
17 Н о ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.
But if they will not hear, I will utterly pluck up and destroy that nation, saith the LORD.