1 К огато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

¶ And it came to pass when Jesus had finished all these words, he said unto his disciples,

2 З наете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Ye know that after two days is the passover, and the Son of man is betrayed to be crucified.

3 Т огава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

Then the princes of the priests and the scribes and the elders of the people assembled together in the palace of the high priest, who was called Caiaphas,

4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

and took counsel that they might take Jesus by guile and kill him.

5 н о думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

But they said, Not on the feast day, lest there be an uproar among the people.

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

¶ Now when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper,

7 п риближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

a woman came unto him having an alabaster box of very precious ointment and poured it on his head as he sat at the table.

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

But when his disciples saw it, they became indignant, saying, To what purpose is this waste?

9 З ащото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

For this ointment might have been sold for much and given to the poor.

10 Н о Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

But Jesus, understanding this, said unto them, Why trouble ye the woman? for she has wrought a good work upon me.

11 З ащото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

For ye have the poor always with you, but me ye have not always.

12 З ащото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

For in that she has poured this ointment on my body, she did it to prepare for my burial.

13 И стина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Verily I say unto you, Wherever this gospel shall be preached in the whole world, there shall also this, that this woman has done, be told for a memorial of her.

14 Т огава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

¶ Then one of the twelve, called Judas Iscariot, went unto the princes of the priests

15 К акво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

and said unto them, What will ye give me, and I will deliver him unto you? And they covenanted with him for thirty pieces of silver.

16 И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.

And from that time he sought opportunity to betray him.

17 А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¶ Now the first day of the feast of unleavened bread, the disciples came to Jesus, saying unto him, Where wilt thou that we prepare for thee to eat the passover?

18 Т ой каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

And he said, Go into the city to a certain man and say unto him, The Master saith, My time is at hand; I will keep the passover at thy house with my disciples.

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

And the disciples did as Jesus had appointed them, and they made ready the passover.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

Now when the evening was come, he sat down at the table with the twelve.

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

And as they ate, he said, Verily I say unto you that one of you shall betray me.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

And they were exceeding sorrowful and began every one of them to say unto him, Lord, is it I?

23 Т ой в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

And he answered and said, He that dips his hand with me in the dish, the same shall betray me.

24 Ч овешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

The Son of man goes as it is written of him, but woe unto that man by whom the Son of man is betrayed! It had been good for that man if he had not been born.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

Then Judas, who was betraying him, answered and said, Master, is it I? He said unto him, Thou hast said.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

¶ And as they were eating, Jesus took the bread, and, having blessed it, broke it and gave it to the disciples and said, Take, eat; this is my body.

27 В зе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

And taking the cup and having given thanks, he gave it to them, saying, Drink ye all of it;

28 З ащото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

for this is my blood of the new testament, which is shed for many for the remission of sins.

29 Н о казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

But I say unto you, I will not drink from now on of this fruit of the vine until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

And when they had sung a hymn, they went out into the mount of Olives.

31 Т огава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

¶ Then Jesus said unto them, All ye shall be offended because of me this night; for it is written, I will smite the Shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad.

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

But after I am risen again, I will go before you into Galilee.

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

Peter answered and said unto him, Though all men shall be offended in thee, yet I will never be offended.

34 И сус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

Jesus said unto him, Verily I say unto thee, That this night before the cock crows, thou shalt deny me three times.

35 П етър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Peter said unto him, Though I should die with thee, yet will I not deny thee. Likewise also said all the disciples.

36 Т огава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

¶ Then Jesus came with them unto a place called Gethsemane and said unto the disciples, Sit ye here, while I go and pray yonder.

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

And taking with him Peter and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful and very heavy.

38 Т огава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

Then he said unto them, My soul is exceeding sorrowful, even unto death; tarry ye here and watch with me.

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

And he went a little further and fell on his face, praying and saying, O my Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless not as I will, but as thou wilt.

40 Д охожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

And he came unto the disciples and found them asleep and said unto Peter, What, could ye not watch with me one hour?

41 Б дете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

Watch and pray, that ye enter not into temptation; the spirit indeed is willing, but the flesh is weak.

42 П ак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

He went away again the second time and prayed, saying, O my Father, if this cup may not pass away from me except I drink it, thy will be done.

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

And he came and found them asleep again, for their eyes were heavy.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

And leaving them, he went away again and prayed the third time, saying the same words.

45 Т огава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Then he came unto his disciples and said unto them, Sleep on now and take your rest; behold, the hour is at hand, and the Son of man is betrayed into the hands of sinners.

46 С танете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

Rise, let us be going; behold, he is at hand that doth betray me.

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини.

¶ And while he yet spoke, behold, Judas, one of the twelve, came, and with him a great multitude with swords and staves, from the princes of the priests and elders of the people.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

Now he that betrayed him had given them a sign, saying, Whomsoever I shall kiss, that same is he; hold him fast.

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

And forthwith he came to Jesus and said, Receive joy, master; and kissed him.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

And Jesus said unto him, Friend, why art thou come? Then they came and laid hands on Jesus and took him.

51 И , ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

And, behold, one of those who was with Jesus stretched out his hand and drew his sword and struck a slave of the high priest and smote off his ear.

52 Т огава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

Then Jesus said unto him, Put up again thy sword into its place, for all those that take the sword shall perish by the sword.

53 И ли мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Thinkest thou that I cannot now pray to my Father, and he shall presently give me more than twelve legions of angels?

54 Н о как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

But how then shall the scriptures be fulfilled that thus it must be?

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

In that same hour Jesus said to the multitude, Are ye come out as against a thief with swords and staves to take me? I sat daily with you teaching in the temple, and ye laid no hold on me.

56 Н о всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

But all this was done that the scriptures of the prophets might be fulfilled. Then all the disciples forsook him and fled.

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

¶ And those that had laid hold on Jesus led him away to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were assembled.

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

But Peter followed him afar off unto the patio of the high priest and went in and sat with the servants to see the end.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

Now the princes of the priests and the elders and all the council sought false witness against Jesus, to put him to death;

60 о баче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

but found none; though many false witnesses came, yet found they none. At the last came two false witnesses

61 Т оя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

who said, This fellow said, I am able to destroy the temple of God and to build it in three days.

62 Т огава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

And the high priest arose and said unto him, Answerest thou nothing to what these witness against thee?

63 Н о Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

But Jesus remained silent. And the high priest answered and said unto him, I adjure thee by the living God, that thou tell us whether thou art the Christ, the Son of God.

64 И сус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

Jesus said unto him, Thou hast said it; nevertheless I say unto you, Hereafter shall ye see the Son of man sitting on the right hand of power and coming in the clouds of heaven.

65 Т огава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Then the high priest rent his clothes, saying, He has spoken blasphemy; what further need have we of witnesses? Behold, now ye have heard his blasphemy.

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

What think ye? They answered and said, He is guilty of death.

67 Т огава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

Then they spit in his face and buffeted him, and others smote him with the staves,

68 П ознай ни, Христе, кой Те удари.

saying, Prophesy unto us, thou Christ; who is he that smote thee?

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

¶ Now Peter sat outside in the patio; and a damsel came unto him, saying, Thou also wast with Jesus of Galilee.

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

But he denied before them all, saying, I know not what thou sayest.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

And when he was gone out into the porch, another maid saw him and said unto those that were there, This fellow was also with Jesus of Nazareth.

72 И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

And again he denied with an oath, I do not know the man.

73 С лед малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

And after a while those that stood by came unto him and said to Peter, Surely thou also art one of them, for thy speech makes thee manifest.

74 Т огава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

Then he began to curse and to swear, saying, I know not the man. And immediately a cock crew.

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

And Peter remembered the word of Jesus, who said unto him, Before the cock crows, thou shalt deny me three times. And he went out and wept bitterly.