1 Т огава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

¶ Then Joseph could not refrain himself before all those that stood by him, and he cried, Cause everyone to go out from me. And no one stood with him while Joseph made himself known unto his brethren.

2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

And he wept aloud; and the Egyptians and the house of Pharaoh heard.

3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

And Joseph said unto his brethren, I am Joseph; does my father yet live? And his brethren could not answer him, for they were terrified at his presence.

4 Т огава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

Then Joseph said unto his brethren, Now come near to me, I pray you. And they came near. And he said, I am Joseph your brother, whom ye sold into Egypt.

5 С ега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

Now therefore be not grieved, nor angry with yourselves that ye sold me here, for God sent me before you for life.

6 З ащото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

For these two years the famine has been in the land, and yet there are five years in which there shall neither be plowing nor harvest.

7 Б ог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

And God sent me before you that you might remain in the earth and that you might be given life by great liberty.

8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

So now it was not you that sent me here, but God; and he has made me as a father to Pharaoh and lord of all his house and a ruler throughout all the land of Egypt.

9 Б ързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

Make haste and go up to my father and say unto him: Thus saith thy son Joseph, God has made me lord of all Egypt; come down unto me, tarry not.

10 Т и ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

And thou shalt dwell in the land of Goshen, and thou shalt be near unto me, thou and thy sons and thy sons’ sons and thy herds and thy cows and all that thou hast.

11 Т ам ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

And there I will nourish thee, for yet there are five years of famine, lest thou and thy household and all that thou hast perish of poverty.

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

And, behold, your eyes see and the eyes of my brother Benjamin that it is my mouth that speaks unto you.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

And ye shall tell my father of all my glory in Egypt and of all that ye have seen; and ye shall haste and bring down my father here.

14 Т огава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

And he fell upon his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept upon his neck.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

Moreover he kissed all his brethren and wept upon them, and after that his brethren talked with him.

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

¶ And the fame of this was heard in Pharaoh’s house, saying, Joseph’s brethren have come; and it pleased Pharaoh well, and his slaves.

17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

And Pharaoh said unto Joseph, Say unto thy brethren, Do this: lade your beasts and go, return unto the land of Canaan

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

and take your father and your households and come unto me; and I will give you the good of the land of Egypt, and ye shall eat the fat of the land.

19 А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

Now thou art commanded, do this: take wagons out of the land of Egypt for your little ones and for your wives and bring your father and come.

20 П ри това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

Also regard not your stuff, for the good of all the land of Egypt is yours.

21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

And the sons of Israel did so, and Joseph gave them wagons, according to the commandment of Pharaoh, and gave them provisions for the way.

22 Н а всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

To each one of them all he gave changes of clothing; but to Benjamin he gave three hundred pieces of silver and five changes of clothing.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

And to his father he sent after this manner: ten asses laden with the best of Egypt and ten she asses laden with wheat and bread and food for his father on the way.

24 Т ака изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

So he sent his brethren away, and they departed. And he said unto them, See that ye do not fight along the way.

25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

¶ And they went up out of Egypt and came into the land of Canaan unto Jacob, their father,

26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

and told him, saying, Joseph is yet alive, and he is lord over all the land of Egypt. And his heart fainted, for he did not believe them.

27 Н о те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

And they told him all the words of Joseph, which he had said unto them; and when he saw the wagons which Joseph had sent to carry him, the spirit of Jacob, their father, revived:

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Then Israel said, It is enough; Joseph my son is yet alive; I will go and see him before I die.