1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

¶ O give thanks unto the LORD; call upon his name; make known his deeds among the peoples.

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Sing unto him, sing psalms unto him; speak of all his wondrous works.

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Glory in his holy name; let the heart of those that seek the LORD rejoice.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Seek the LORD and his strength; seek his face continually.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Remember his marvellous works that he has done, his wonders and the judgments of his mouth,

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

O ye seed of Abraham his slave, ye sons of Jacob his chosen.

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

He is the LORD our God; his judgments are in all the earth.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,

¶ He has remembered his covenant for ever, the word which he commanded for a thousand generations,

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,

which covenant he made with Abraham and his oath unto Isaac

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

and confirmed the same unto Jacob by decree, and to Israel for an everlasting covenant:

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Saying, Unto thee will I give the land of Canaan, the lot of your inheritance,

12 К огато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

when they were but a few men in number; yea, very few, and strangers in it.

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

When they went from nation to nation from one kingdom to another people,

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

he suffered no man to do them wrong; yea, he chastened kings for their sakes:

15 & lt;Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

Saying, Touch not mine anointed and do my prophets no harm.

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

Moreover he called for a famine upon the land; he broke the whole staff of bread.

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

He sent a man before them, even Joseph, who was sold for a slave,

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,

whose feet they hurt with fetters; his soul was laid in iron.

19 Д о като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Until the time that his word came, the spoken word of the LORD purified him.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

The king sent and loosed him, the ruler of the people let him go free.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

He made him lord of his house and ruler of all his substance:

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

To bind his princes at his pleasure and teach his elders wisdom.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

Afterwards Israel entered into Egypt, and Jacob was a stranger in the land of Ham.

24 Г дето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

And he increased his people greatly and made them stronger than their enemies.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

¶ He turned their heart to hate his people to think evil against his slaves.

26 П рати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

He sent Moses his slave and Aaron whom he had chosen.

27 К оито извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.

He put the words of his signs in them and his wonders in the land of Ham.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

He sent darkness and made it dark, and they did not rebel against his word.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

He turned their waters into blood and slew their fish.

30 З емята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.

Their land brought forth frogs in abundance in the chambers of their kings.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

He spoke, and swarms of flies and lice came within all their borders.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

He turned their rain into hail, into flaming fire in their land.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.

He smote their vines also and their fig trees and broke the trees within their borders.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

He spoke, and the locusts came and caterpillars without number,

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

and ate up all the grass in their land and devoured the fruit of their ground.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

He smote also all the firstborn in their land, the chief of all their strength.

37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.

And he brought them forth with silver and gold, and there was not one sick person among their tribes.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egypt was glad when they departed, for the fear of them fell upon them.

39 Р азпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.

He spread a cloud for a covering and fire to give light in the night.

40 Т е поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

The people asked, and he brought quails and satisfied them with the bread of heaven.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.

He opened the rock, and the waters gushed out; they ran in the dry places and became a river.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

For he remembered his holy word with Abraham his slave.

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

And he brought forth his people with joy and his chosen with singing

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,

and gave them the lands of the Gentiles, and they inherited the labour of the nations,

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

that they might observe his statutes and keep his laws. Halelu-JAH.