1 ( По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6: 33, 37. 25: 5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

¶ As the hart pants after the water brooks, so does my soul pant after thee, O God.

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

My soul thirsts for God, for the living God; when shall I come and appear before God?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

My tears have been my food day and night, while they continually say unto me, Where is thy God?

4 И зливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

I will remember these things; I will pour out my soul in me. When I shall be included in the number; I will go with them to the house of God with voice of joy and praise, dancing in the multitude.

5 З ащо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

Why art thou cast down, O my soul? and why art thou disquieted against me? Wait thou for God, for I shall yet praise him for the wellbeing of his presence.

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

¶ O my God, my soul is cast down within me; therefore I will remember thee from the land of Jordan, and of the Hermonites, from the mountain of Mizar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

Deep calls unto deep at the voice of thy waterspouts; all thy waves and thy billows are gone over me.

8 & lt;Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

Yet the LORD will command his mercy in the daytime, and in the night his song shall be with me, and my prayer unto the God of my life.

9 Щ е река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

I will say unto God, My rock, why hast thou forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?

10 К ато със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

It is as death in my bones when my enemies reproach me; while they say daily unto me, Where is thy God?

11 З ащо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

Why art thou cast down, O my soul? and why art thou disquieted within me? Wait thou for God, for I shall yet praise him, who is the saving health of my countenance and my God.